Нов газопровод засилва стремежа на Европа да намали зависимостта си от руския газ
Планинска и отдалечена, гръцко-българската граница някога е представлявала южния ъгъл на Желязната завеса, символично, идеологически и физически разделяща Европа на две. Днес Европейският съюз преначертава енергийната карта на региона, за да намали силната си зависимост от руския природен газ.
Нов тръбопровод, изграден по време на пандемията от Ковид, който в момента се тества и който трябва да започне търговска експлоатация през юни, ще гарантира, че големи обеми газ ще протичат между двете страни в двете посоки за захранване на икономиката и домакинствата.
Енергийната връзка придобива по-голямо значение след решението на Москва тази седмица да прекрати доставките на природен газ за Полша и България заради условието на Москва газът да се плаща в рубли - мярка в отговор на наложените западни санкции заради войната с Украйна, пише в. Катимерини в свой анализ.
Проектът от 180 километра е първият от няколко планирани интерконектора, които ще позволят на страните от Източна Европа, и на кандидатките за членство, достъп до световния пазар на газ.
В краткосрочен план това е резервният вариант за България.
Тръбопроводната връзка ще даде на страната достъп до пристанища в съседна Гърция, които внасят втечнен природен газ, но и ще помогне за доставка на газ от Азербайджан през нова тръбопроводна система, която завършва в Италия.
Това е част от усилията на държавите-членки на ЕС да намалят своята зависимост от Русия - някои се връщат към въглища с тежки вредни емисии, като същевременно планират разширено ползване на възобновяеми източници. Германия, най-големият купувач на руска енергия в света, се стреми да изгради терминали за внос на втечнен природен газ, което ще отнеме години, а Италия - друг основен вносител на руски газ, договори сделки с Алжир, Азербайджан, Ангола и Конго за доставки на газ.
Европейският съюз иска да намали зависимостта си от руския нефт и газ с две трети тази година, и напълно в следващите пет години чрез алтернативни източници, вятърна и слънчева енергия.
Нахлуването на Русия в Украйна вероятно ще ускори промените в дългосрочната стратегия на ЕС, като се адаптира към енергията, която е по-скъпа, но и по-интегрирана между държавите-членки, каза Симоне Талиапиетра, енергиен експерт и научен сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel.
„Това е нов свят, и в него е ясно, че Русия не иска да бъде част от международния ред, както ние си представяме. Стратегията – особено на Германия – през последните 50 години винаги е била да се ангажираме с Русия в областта на енергетиката. Но като се има предвид това, което виждаме в Украйна и предвид възгледа на Русия за международните отношения, това не е страната, с която бихме искали да правим бизнес", допълва експертът.
Политиците в ЕС твърдят, че докато източноевропейските членове са едни от най-зависимите от руския газ, размерът на техните пазари прави проблема управляем. България внася 90% от газа си от Русия, но консумира само 3 милиарда кубически метра всяка година – тридесет пъти по-малко от водещата консуматорка Германия, според данни на Евростат.
Официално наречен Газов интерконектор Гърция-България, новият газопровод ще допълни съществуващата европейска мрежа. Голяма част от нея е изградена по съветско време за транспорт на газ от огромни енергийни източници в Русия на запад. Тогава Москва търсеше крайно необходими западни средства за изграждането на своите тръбопроводи.
Връзката ще върви между североизточния гръцки град Комотини и Стара Загора, в централна България, и ще даде на страната и съседите с нови мрежови връзки достъп до разширяващия се глобален пазар на газ. Това включва връзка с новопостроения Трансадриатически газопровод, пренасящ газ от Азербайджан, както и доставчици на втечнен природен газ с кораби от Катар, Алжир и Съединените щати.
До осем допълнителни интерконектора могат да бъдат изградени в Източна Европа, достигайки чак до Украйна и Австрия.
Газопроводът на стойност 240 милиона евро ще пренася 3 милиарда кубически метра газ годишно, с опция за разширяване до 5 милиарда. Той получи финансиране от България, Гърция и ЕС и има силна политическа подкрепа от Брюксел и САЩ.
На място проектът се сблъска с множество спънки поради затруднения във веригата за доставки по време на пандемията от Ковид.
Тя направи получаването на специализирани части за строителството и релокацията на служители след старта на изграждането на проекта в началото на 2020 г. стана все по-трудно, каза Андонис Мицалис, ръководител на гръцката AVAX, която ръководи проекта.
Строителството приключи в началото на април, а работата и тестването на две измервателни станции и инсталирането на софтуер са на финална фаза.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пропусна обиколка на обекта миналия месец, след като се зарази с Ковид. В сряда, обаче, той разговаря с българския си колега Кирил Петков, за да даде уверения за пълната си подкрепа.
България и Гърция ще продължат да работят заедно за енергийна сигурност и диверсификация – от стратегическо значение както за двете страни, така и за региона“, написа по-късно Петков в Туитър. „И двамата сме уверени за успешното завършване на IGB навреме", допълни премиерът на България./БГНЕС