Тонът, в който е издържана статията, не оставя място за съмнение, кои кръгове стоят зад атаката срещу България в Съвета на Европа и кой подпомага дейността на тази организация у нас, независимо от декларираното неведнъж, че Скопие няма да се намесва във вътрешните работи на страната ни и няма да претендира за признаване на македонско малцинство у нас.
Подобни публикации, едва ли оставят място за съмнение за начина, по който Република Северна Македония би използвала твърденията за нарушаване на правата на несъществуващо малцинство в България, ако ролите за членство в ЕС бяха разменени и България, а не Македония беше кандидат.
В материала си Тони Менкиноски твърди, че написаното от него не е просто желание нещо да се случи, а е „логичен набор от събития, които следват в близко бъдеще и които се основават на правни закономерности”.
„ Вярвам, че отворихме нов хоризонт, който беше архипелаг на забравените (пирински) македонци, които самостоятелно се пребориха всичко това да се случи и през призмата на институциите, които ни предлага цивилизованият свят, да упражнят правата си за самоопределяне като македонци и в същото време да демократизират Република България като настоящата им домицилна държава”, пише изданието.
В материала си Менкиноски подчертава, че ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека е основно правно условие за формалното пълноправно членство на която и да е европейска държава в Съвета на Европа (СЕ) и е органична връзка между статута на организацията и спазването на основните човешки права. Европейският съд по правата на човека е изграден въз основа на Европейската конвенция за правата на човека и е коректив за спазването на човешките права от страна на държавите-членки на СЕ.
Уставът на Съвета на Европа отива една стъпка по-далеч и предвижда, че „държава членка може да бъде временно отстранена или изключена от членство, ако извърши сериозни нарушения на правата на човека и основните свободи“.