Новата политика на израелското правителство: От окупация към анексиране
Веднага след встъпването си в длъжност новото израелско правителство започна да прокарва крайно дясна политика, с риск да пренебрегне както международното право, така и вътрешните закони на Израел, предизвиквайки спорове и критики.
„Най-радикалното" правителство в историята на страната отиде далеч отвъд това, което сме виждали досега, с амбициозна ескалация на програмата си за изграждане на селища и анексиране на окупирания Западен бряг.
Според първия ръководен принцип на новото правителство на Нетаняху: "Еврейският народ има изключително и неоспоримо право върху всички райони на земята на Израел", включително окупирания Западен бряг, и обеща да "развива" селищата там. Като част от коалиционното споразумение министър-председателят се съгласи да узакони аванпостовете със задна дата и обеща да анексира окупирания Западен бряг, като "избере времето и претегли всички национални и международни интереси на държавата Израел".
Въпреки че всички израелски селища се смятат за незаконни съгласно международното право, около 600 000 израелски заселници живеят в около 140 селища на окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим, а още 100 аванпоста са построени без разрешението на израелското правителство на цялата територия на Западния бряг.
Коалиционното споразумение предвижда и назначаването на заселника от Западния бряг и лидер на крайнодясната партия "Религиозен ционизъм" Безалел Смотрич за ръководител на службата, която отговаря за одобряването на изграждането на селища и контрола върху някои аспекти от живота на палестинците. От своя страна Смотрич - крайно десен националист, не крие целта си Израел да си върне контрола върху всички територии на Западния бряг. Друг заселник и лидер на ултранационалистическата партия Otzma Yehudit (Еврейска сила), Итамар Бен-Гвир, е назначен за министър на националната сигурност, отговарящ за полицията.
Само няколко дни след като новото правителство положи клетва, Бен-Гвир посети свещената джамия Ал-Акса в окупирания Източен Йерусалим. Палестинците определиха това "умишлена провокация", пренебрегвайки предупрежденията на израелски политици, че появата му на свещеното място ще разпали напрежението.
Комплексът се управлява от мюсюлманите без прекъсване в продължение на стотици години под формата на вакъф (религиозно дарение). Финансираният от Йордания вакъф продължава да управлява обекта от 1967 г. насам, докато Израел упражнява контрол върху сигурността. По силата на дългогодишно споразумение статуквото на обекта позволява само мюсюлманска молитва, а посещенията на немюсюлмани са разрешени само в определени часове.
Като обект с религиозно и национално значение, палестинците са нащрек за всякакви опити за промяна на статута на Ал-Акса. Посещението на Бен-Гвир предизвика възмущението на мюсюлманския свят, включително на Египет и държавите от Персийския залив, които са нормализирали отношенията си с Израел. Прессекретарят на Белия дом на САЩ Карин Жан-Пиер заяви, че всичко, което застрашава статуквото на светите места в Йерусалим, е "неприемливо".
Йорданският крал Абдула II, който е попечител на мюсюлманските и християнските обекти в Йерусалим, също изрази загриженост и препоръча на новото правителство да не преминава червените линии. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш "призова всички да се въздържат от стъпки, които биха могли да доведат до ескалация на напрежението във и около светите места".
Въпреки че посещението на свещеното място премина без инциденти, то засили търканията с израелската армия в повечето части на окупирания Западен бряг, където от началото на тази година израелската армия предприе мащабни набези, рани десетки цивилни и уби 17 палестинци, в това число и деца.
Новото израелско правителство предприе наказателни мерки срещу Палестинската автономия. Израелската служба по сигурността реши да намали с около 39,6 млн. долара парите от данъци, които правителството на Израел събира в полза на Палестинската автономия и да замрази разрешителните за строеж в зона С, която е под пълен израелски контрол в окупирания Западен бряг.
Решението беше взето, след като Палестинската власт се обърна към Международния съд (МС) в Хага за становище относно правните последици от 55-годишната окупация на палестинските територии от Израел. Наказателните стъпки бяха предприети като "отговор на решението на Палестинската власт да води политическа и юридическа война срещу Държавата Израел", заявиха от канцеларията на израелския министър-председател Нетаняху. Израел завладя Западния бряг по време на Близкоизточната война през 1967 г. и палестинците, които смятат земята за част от бъдещата си държава, се обърнаха към Международния съд, за да поискат становището му относно законността на действията на Израел на Западния бряг.
Коалиционните партньори на Нетаняху отхвърлят идеята за решение "с две държави" на израелско-палестинския конфликт - подкрепяна от международната общност формула за мир, която предвижда независима палестинска държава на Западния бряг заедно с Израел, с обща столица Йерусалим. В действителност Бен-Гвир и другите заселници в новото правителство споделят същите цели като Нетаняху, наред с много от самопровъзгласилите се за центристки и леви политици в Израел.
През целия си дълъг период на управление Нетаняху остава твърд привърженик на статуквото с ограничена палестинска автономия под израелско управление и никога не е приемал добросъвестно решението за две държави. В навечерието на изборите в Израел през 2015 г. той заяви: "Ако бъда избран, никаква палестинска държава няма да възникне под мое ръководство".
След като беше преизбран, той удържа на думата си. Сега е избран отново и в туитър на иврит много ясно посочи идеологическите стълбове на новата администрация: "Еврейският народ има изключително и неоспоримо право на всички области в Земята на Израел. Правителството ще насърчава и развива заселването във всички части на Земята на Израел - в Галилея, Негев, Голан, Юдея и Самария", добави той, утвърждавайки абсолютния еврейски суверенитет над целия Западен бряг, без място за палестинска държавност.
----------------------------------------------------------------------
Неджля Шахуан, „Дейли Сабах”