Комплексът се управлява от мюсюлманите без прекъсване в продължение на стотици години под формата на вакъф (религиозно дарение). Финансираният от Йордания вакъф продължава да управлява обекта от 1967 г. насам, докато Израел упражнява контрол върху сигурността. По силата на дългогодишно споразумение статуквото на обекта позволява само мюсюлманска молитва, а посещенията на немюсюлмани са разрешени само в определени часове.
Като обект с религиозно и национално значение, палестинците са нащрек за всякакви опити за промяна на статута на Ал-Акса. Посещението на Бен-Гвир предизвика възмущението на мюсюлманския свят, включително на Египет и държавите от Персийския залив, които са нормализирали отношенията си с Израел. Прессекретарят на Белия дом на САЩ Карин Жан-Пиер заяви, че всичко, което застрашава статуквото на светите места в Йерусалим, е "неприемливо".
Йорданският крал Абдула II, който е попечител на мюсюлманските и християнските обекти в Йерусалим, също изрази загриженост и препоръча на новото правителство да не преминава червените линии. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш "призова всички да се въздържат от стъпки, които биха могли да доведат до ескалация на напрежението във и около светите места".
Въпреки че посещението на свещеното място премина без инциденти, то засили търканията с израелската армия в повечето части на окупирания Западен бряг, където от началото на тази година израелската армия предприе мащабни набези, рани десетки цивилни и уби 17 палестинци, в това число и деца.
Новото израелско правителство предприе наказателни мерки срещу Палестинската автономия. Израелската служба по сигурността реши да намали с около 39,6 млн. долара парите от данъци, които правителството на Израел събира в полза на Палестинската автономия и да замрази разрешителните за строеж в зона С, която е под пълен израелски контрол в окупирания Западен бряг.