Новият икономически модел на Турция

Инфлацията в Турция се покачи до 36% през 2021 г., което е почти два пъти над очакваното. Съществуват много причини, които предизвикаха инфлацията. На първо място през 2018 г. Турция беше засегната от икономическа криза поради политическите конфликти през последните 10 години, като протестите в Гези, тероризма в Сирия и опита за преврат от 15 юли. Правителството се опита да реши проблема с временни решения, тъй като ударите идваха един след друг. Въпреки това неволите се превърнаха в голям проблем и в крайна сметка доведоха до икономическа криза.

Всъщност в края на 2019 г. нещата вървяха добре. Например през октомври 2019 г. инфлацията спадна до под 10%, а паритетът между щатския долар и турската лира стана стабилен. През 2020 г. и 2021 г. обаче пандемията от COVID-19 отново влоши възстановяването на нещата. Всъщност в днешно време целият свят се бори с инфлацията, но кризата в Турция през 2018 г. беше допълнителна причина за неприятностите на турското правителство и народ. Ето защо справянето с все още нерешените проблеми завърши с още по-голямо обезценяване на лирата и двуцифрен ръст на инфлацията.

Може да се твърди, че основният структурен проблем на Турция е слабата лира спрямо долара, която се дължи на дефицита по текущия баланс. Правителството е наясно с това и работи за намиране на трайно решение, вместо да предлага краткосрочни средства за защита. Освен това някои решения създават нови проблеми. Например когато доларът губи стойност спрямо лирата, когато лихвените проценти се повишават, тогава както обикновените хора, така и инвеститорите предпочитат да печелят от лихви, вместо да инвестират парите си в бизнес. По този начин производството спира, растежът се забавя и хората губят работата си.

Намаляването на лихвените проценти обаче също не е решение, тъй като в тази ситуация хората избират долара. Независимо дали става дума за долара или за лихвените проценти, всички фискални активи парализират икономиката и обогатяват тези, които държат парите в джобовете си. Турското правителство се опитва да прекъсне този продължаващ десетилетия порочен кръг и се фокусира върху пренасочването на капитали от банкови сметки към инвестиции.

От друга страна, изглежда, че то се опитва да поддържа паритета между долара и лирата в диапазона 13-14 турски лири, за да стимулира износа и да свие вноса. Ако тази политика успее, може да се стигне до излишък на чуждестранна валута, което е желаният резултат. В такъв случай основният структурен проблем ще бъде решен и той вече няма да вреди на Турция. Това, което прави правителството, прилича на болезнена хирургическа операция и хората страдат от нея. Правителството увеличи минималната работна заплата с 50%, за да намали болката, и това може да проработи, ако няма повече неконтролируеми увеличения на цените.

Междувременно, тъй като правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган е избрало нестандартен начин да избегне икономическата криза и да развие икономиката, има толкова много критики и обвинения, които твърдят, че теорията (и практиката) на турския президент няма да проработят. И все пак напоследък турски и чуждестранни анализатори публикуваха подкрепящи статии.

Джо Чжан от South China Morning Post заяви: "Турция избра вътрешното производство пред валутните курсове и мисля, че това е мъдър ход" и добави, че налагането на високи лихвени проценти от Международния валутен фонд (МВФ) на Тайланд, Южна Корея и Индонезия по време на валутната криза през 1997-98 г. е имало обратен ефект, което е довело до рязко свиване на икономическите дейности.

Статията на Чжан е важна, тъй като в нея се споменават неуспешни и успешни опити от миналото. С други думи, той не набляга върху теорията, а се фокусира върху практиката. Някой може да възрази, че Чжан е китаец, което го прави пристрастен, но не бива да забравяме, че Китай се превърна в суперсила с такава политика, а всички страни, които той споменава, имат добре работещи икономики.

Дали Ердоган ще успее да преведе кораба си през бурята, засега не е ясно, но възможността за вероятен успех няма да е изненадваща. /БГНЕС

--------------

Автор: Ибрахим Караташ, „Дейли Сабах“.