Нови изследвания разкриха интригуващо предимство на човешкото зрение пред това на нашите далечни братовчеди маймуните. Благодарение на малки разлики в структурата на ретината нашите очи са в състояние да възприемат по-голям диапазон от сини тонове.
Откритието е направено от изследователи от Вашингтонския университет, Медицинския университет във Виена и Университета в Сидни. То хвърля светлина върху това как са еволюирали човешките същества, след като са се отделили от древните маймунски линии преди около 25 милиона години.
"Сравняваме синаптичния конектом за схема за цветово кодиране в човешката ретина със сходни схеми при маймуните мармозетки и макаци", пишат изследователите в публикувана в научното издание PNAS статия.
"Откриваме схема при хората, която отсъства при мармозетките и установяваме, че за човешката ретина синаптичните мотиви не следват каноничната архитектура, установена при маймуните макци".
Изследователите се фокусират върху част от окото, наречена фовея, която представлява вдлъбнатина в ретината в задната част на окото, пълна със светлочувствителни клетки с форма на малки конуси. Тези колбички засичат светлинни вълни, а фовеята е от решаващо значение за разпознаване на детайлите (например при четене или шофиране).
Различните видове колбички са предназначени да обработват различни светлинни вълни - къси, средни или дълги. Тези колбички работят заедно в различни комбинации, за да създадат невронните вериги, които обработват светлината като цвят в мозъка.
Изследователите установиха, че връзките между късовълновите колбички с дълговълновите и средновълновите колбички, които съществуват при хората, т.е. верига, чувствителна към синята светлина, липсват най-вече при мармозетките. Открити са и други по-незначителни разлики в работата на невронните вериги.
"Нашите резултати могат да помогнат да се обясни защо някои аспекти на човешкото цветоусещане не са добре прогнозирани от физиологичните изследвания на зрителната система на маймуните макаци", пишат изследователите.
Тъй като са толкова близки с нас, маймуните често се използват в изследванията на зрението, но това ново изследване добавя някои предупреждения, които трябва да се вземат предвид, когато се опитваме да приложим резултатите от тези изследвания към хората.
Как точно и защо се е появила тази разлика не е изследвано в този конкретен труд, но изследователите имат някои идеи. Например маймуните са имали склонност да се задържат по дърветата, докато хората са изследвали откритите пространства - възможно е някои зрителни характеристики да са еволюирали, за да могат по-добре да намират храна и да останат живи при този сценарий.
Резултатите от това проучване добавят някои интересни подробности към това, което знаем за начина, по който обработваме визуалната информация и я изпращаме към мозъка - а разглеждането на окото в още по-малки мащаби би трябвало да доведе до нови разкрития.
"Резултатите ни предсказват, че хроматичните сигнали в ранен стадий се различават в човешката ретина и предполагат, че решаването на проблема с човешкия конектом на наномащабно ниво на синаптичното свързване ще бъде от решаващо значение за пълното разбиране на невронната основа на човешкото цветно зрение", пишат изследователите./БГНЕС
.jpg)
