Олаф Шолц и новата политика към Русия
Разработването на последователна "нова източна политика" ще бъде първото сериозно изпитание за германския канцлер Олаф Шолц и външния министър Аналена Бербок.
В коалиционното споразумение, което е в основата на федералното правителство на социалдемократите (СДП), Зелените и Свободните демократи (СвДП), има предложение, което бързо може да се превърне в проблем за коалиционните партньори. То гласи следното: "Външната политика на Германия трябва да има общи цели, а различните министерства и агенции трябва да разработват съвместно стратегии, за да се повиши ефективността на международните ни действия." Казано по-просто, искаме да говорим с един глас на световната сцена.
Канцлерът Олаф Шолц (ГСДП) и външният му министър Аналена Баербок (Съюз-90/Зелени) понякога влизат в конфликт, пример за което е политиката към Русия. Като кандидат за канцлер по време на кампанията за Бундестага Баербок се противопостави на руския газопровод "Северен поток 2" с аргумента, че той ще направи Германия по-зависима от Владимир Путин в енергийната политика. Шолц, от своя страна, определи тръбопровода, минаващ по морското дъно "чисто икономически проект".
Ако въпросът бъде поставен ребром, външният министър Бербок ще трябва да подкрепи това, на което се противопоставяше като опозиционен политик - пускането в експлоатация на "Северен поток 2". Това може и да не стане, ако Федералната агенция за мрежите (Bundesnetzagentur) наложи вето. Тази агенция проучва преди всичко дали проектът е в съответствие с европейското право и вече даде сигнал, че е малко вероятно решението за "Северен поток 2" да бъде взето през първата половина на 2022 г.
Дори преди това обаче скритият спор за газопровода може да разкрие своя взривоопасен външнополитически потенциал, ако ситуацията около Украйна се изостри. По време на посещението си във Вашингтон след встъпването в длъжност на германския външен министър Аналена Бербок тя разговаря по този въпрос с американския си колега Антъни Блинкен. Те се споразумяха "заедно с други европейски партньори" да предприемат "ефективни мерки, ако Русия използва енергията като оръжие или ако извърши нови агресивни действия", заяви тогава ръководителят на германската дипломация.
Подобно изявление, което може да се разбира като ясно предупреждение към руския президент Владимир Путин, не би трябвало да предизвика възражения от страна на канцлера Шолц. Защото по отношение на реториката Бербок остава в рамките на това, което заяви в рамките на коалиционното споразумение за отношенията с Русия: "Призоваваме за незабавно прекратяване на всички опити за дестабилизиране на Украйна, насилието в Източна Украйна и анексирането на Крим, което е в разрез с международното право".
Няма индикации, че Путин ще върне на Украйна анексирания от Русия през 2014 г. Кримски полуостров. За да не се отслаби позицията на Германия в диалога с Москва, е необходима единна стратегия, внимателно координирана от канцлерството и външното министерство.
Традиционно добре информираният таблоид Bild изрази съмнения относно осъществимостта на подобен синхрон: в материал на германската медия, който обаче не е потвърден от официални източници, се казва, че канцлерът иска сам да определя политиката спрямо Русия.
Твърди се, че става дума за "квалифицирано ново начало". Очаква се Шолц да се срещне с Путин до края на януари, въпреки че все още няма официално потвърждение за това. Не е изненадващо, че ръководителят на правителството е този, който възнамерява да определя външнополитическия курс - правото му да го прави е записано в конституцията. Параграф 65 от основния германски закон гласи: "Федералният канцлер определя основните насоки на политиката и носи отговорност за тях. В рамките на тези насоки всеки федерален министър води делата си на собствена отговорност."
Външната политика традиционно е в сферата на компетентност на канцеларията на правителствения ръководител. А през 21 век влиянието му значително се е увеличило. Основната причина за това е Ангела Меркел, която беше канцлер от 2005 г. до 2021 г. По време на 16-годишното си управление тя оформи по решителен начин образа на Германия по света.
Наследникът на Меркел изглежда иска да надгради нейния опит, но и да постави нов акцент в него: "Нуждаем се от нова източна политика", казва Шолц пред DW, докато все още беше кандидат за канцлер.
Терминът "нова източна политика" напомня за "политиката на разведряване", провеждана от Вили Бранд - първият федерален канцлер и социалдемократ, който получи Нобелова награда за мир през 1969 г. Дългосрочната му цел беше да сложи край на Студената война с тогавашния Съветски съюз и другите държави от Източния блок. Тя беше постигната през 1989 г. с падането на Берлинската стена и обединението на Германия през 1990 г.
"Трябва да има взаимодействие в света, включително с правителства, които значително се различават от нашето", заяви Олаф Шолц по телевизия ZDF малко след като встъпи в длъжност и положи клетва. По времето на Вили Бранд се говореше за "промяна чрез сближаване". В интервю за DW Шолц заяви, че през 2021 г. е убедил "Русия и други страни да приемат, че ще има по-нататъшна интеграция на Европа".
Коалиционното споразумение на новото германско правителство по отношение на Русия гласи следното: "Знаем колко е важна една пълноценна и стабилна връзка и продължаваме да се стремим към нея. Готови сме за конструктивен диалог".
-----------------------------------------------------------------------
Марсел Фюрстенау, „Дойче Веле”