Опяват приживе четниците на Радон Тодев, охранявали пътя към свободата

В героичната история на Банско има много примери на саможертва в името на свободата, но помни и едно опело приживе на четници, които съзнавали, че отиват на сигурна смърт, предава кореспондентът на БГНЕС в региона.

В черквата „Света Троица”, вляво от часовниковата кула, е поставена и паметна плоча с имената на загиналите четници

Това става в далечната 1903 г., по време въстанието в Пиринска Македония, останала по силата на Берлинския договор в пределите на Османска империя.

За това опело приживе разказва Гълъбица Тодева, дългогодишен уредник в историческия музей в Банско, единият от опетите приживе е дядо ѝ Марко Зайтинджиев.

„Това става след Илинденско-Преображенското въстание, известно в Банско като „Кръстовденско”, защото избухва на този ден, но е потушено за много кратко време. За да се спаси населението от последващия погром, се налага да тръгне през прохода Юндола към свободната част на Отечеството. За да бъде гарантирана сигурността им трябвало някой да охранява този път на бягащите. Тази задача е поставена на четата на Радон Тодев, която става известна с подвига си, който няма аналог и до днес.

Четниците разбирали, че отиват на сигурна смърт, затова пожелали да бъдат опети от свещеник приживе. Някои от тях били заможни, такъв е бил дядо ми Марко Зайтинджиев, бил търговец на зехтин и маслини. Но той остава всичко и тръгва, за да не се върне никога, както всички останали”, разказва Тодева и продължава:

„Дядо ми бил висок, снажен, русокос, за него се носела легенда, че куршумите не го ловят. Бил избран за знаменосец на четата. В пустите скалисти рилски ридове, той внасял респект не само сред своите, но и сред турците”.

„Преди да тръгнат, за да охраняват бягащите, се събрали в гробищната църква „Успение Богородично”. Там, в тишината отеквал само гласът на свещеника, който се приближавал към всеки един от четниците и извършвал опелото. Достигайки до един младеж той протяга ръце към небето и проплаква: не този Господи, та аз вчера го венчах. Младоженци и по-възрастни разбирали ролята на героизма, проявен там на това място. Отиват и всички загиват, погребани са там, много скоро след това признателното население поставя на лобното им място в местността Радонова пусия паметна плоча. Това място се намира по южните склонове на Рила над разложкото село Годлево. А в черквата „Света Троица”, вляво от часовниковата кула, е поставена и паметна плоча с имената на загиналите четници, охранявали пътя към свободата и майка България”. /БГНЕС