Ние не по-малко от сънародниците ни в България държим на истината за нашата история, защото ние сме сред живите носители на тази история. Ние не по-малко искаме нашите паметници и всичко друго, свързано с паметта за нашите предци да бъде съхранявано и уважавано. Ние и нашите деца искаме да знаем нашия, българския език, да пеем нашите песни и да се чувстваме равноправни и горди, заедно с останалите наши съграждани, независимо от тяхната идентичност.
За нас, езикът на омразата към всичко българско, който доминира в РС Македония отеква много по-силно, отколкото за хората в България. При нас е ежедневна мъка да изпращаме на училище децата си, за да ги учат, че техните роднини са фашисти, татари, монголи и какви ли не още.
Затова за нас ясната принципна позиция, изразена от България, че РС Македония може да започне преговори само след решаването на проблемите с нашето равноправие, език, традиции, история, паметници и всичко останало, което е свързано с нашата идентичност, е не просто важна. За нас тя е лъч на спасителна надежда и единствен път към помирението.