Срещата между руския президент Владимир Путин и севернокорейския лидер Ким Чен Ун остави след себе си редица поуки.
Става дума за войната в Украйна, за връщането към логиката от най-мрачните години на Студената война, за тесните връзки между случващото се в Европа и това, което може да се случи в Далечния изток в бъдеще.
Накратко, изводите могат да бъдат обобщени в тези три "точки".
На първо място, ръкостискането е резултат и от руската некомпетентност. То разкрива колко несигурни или "илюзорни" са били някои консенсуси между Изтока и Запада в годините на мирно съжителство. И накрая, то тревожи Япония и особено Южна Корея.
Най-непосредственият аспект на споразумението между московския цар и комунистическия диктатор на Пхенян се отнася до евентуални военни доставки.
Не трябва да се забравя, че Северна Корея, поради режима на санкции, на който е подложена, и изключителната бедност на икономиката ѝ, със сигурност не може да се счита за технологична сила.
Въпреки ограниченията, от които страда, тя като по чудо съумява да заплашва Южна Корея, Япония и дори Съединените щати с ракетите си и изграждането на ядрен арсенал.
Но тя трябва да съсредоточи малкото ресурси, с които разполага, върху тези програми. За останалото тя разполага с много примитивна военна индустрия.
В областта на боеприпасите например експертите смятат, че Северна Корея остава в технологичната фаза от 60-те и 70-те години на ХХ век, когато всички нейни арсенали са дошли от Съветския съюз.
Какво означава това, че на Русия през тази година може да ѝ се наложи да използва този вид доставки?
То потвърждава, че Путин е започнал неподготвен тази дълга война, не е подготвил планове за промишлено производство, които да издържат на конфликта, който продължава вече 19 месеца и кой знае още колко дълго.
Тъй като не са много страните, които са готови да заобиколят санкциите по отношение на оръжията (Иран е сред тях, Китай го прави тайно и много внимателно), Путин не може да бъде придирчив за качеството на тези оръжия.
Освен това се потвърждава, че тази война до голяма степен се води по архаичен начин: много се говори за ролята на безпилотните апарати, голяма част от този конфликт продължава да се води като в Първата или Втората световна война, в окопи и с постоянна размяна на тежка артилерия, дъжд от куршуми, противопехотни мини.
В този смисъл съветските боеприпаси от 60-те и 70-те години на ХХ век за оръдия и минохвъргачки, които Северна Корея продължава да произвежда, все още са необходими и то във все по-големи количества предвид изчерпването на руските арсенали.
Не че Украйна е имунизирана срещу подобни проблеми с недостига, но Киев поне може да разчита на по-голям набор от доставчици (дори и западните оръжейни индустрии, особено тези, произвеждащи боеприпаси, да са намалили капацитета си до минимум през годините на "пацифистката илюзия").
Друго разкритие от срещата между Путин и Ким може да се обобщи така: изолацията на Северна Корея е била фалшива.
В годините, в които Америка и Западът се заблуждаваха, че живеят в свят на мир, те получиха уверенията на Москва и Пекин, че ще спазват санкциите срещу "червената монархия" Пхенян. Реално тези гаранции имаха официален характер.
По онова време Русия и Китай се придържаха към резолюциите на ООН, осъждащи ракетните и ядрените опити на Северна Корея, и налагаха санкции.
Винаги са съществували подозрения, че в действителност руснаците и китайците са продължавали да подкрепят диктатурата на Ким с различни видове помощ под масата. Сега виждаме колко бързо те свалиха маските.
Неотдавна официалните делегации на правителствата на Москва и Пекин отпразнуваха заедно с Ким годишнината от съвместната им "победа срещу Америка" в Корейската война от 1950-53 г.
Си Дзинпин често обвинява Вашингтон, че възражда манталитета и тона на Студената война, но той не е по-различен.
Често се обсъжда колко внимателно Си Дзинпин наблюдава украинския конфликт, за да извлече поуки за евентуално китайско нахлуване в Тайван. /БГНЕС
----------------------------------------------------------
Коментар на "Кориере дела сера"
.jpg)