Османи: Пречупване на антибългарщината в РС Македония само с Договора за добросъседство 

Не можем да гледаме света със същите очила. Трябва да се пречупят ограниченията, рецидивите, наследени от историята, създадени от един друг държавен интерес. Нашите възгледи за съседите ни бяха изградени по предишна система и те бяха антибългарски, антиалбански, антигръцки. Това заяви македонският външен министър Буяр Османи в интервю за Радио Свободна Европа.

"Сега, когато влизаме в друг съюз с други страни в НАТО и ЕС, с България, Гърция, Албания, не можем да гледаме света със същите очила. Нямам предвид да се наложи нов наратив, който да замести предишния, а да се пречупи стария, да се премахнат ограниченията, рецидивите, наследени от историята, които са създадени от един друг държавен интерес. За пръв път погледът към съседите, към историята, да се създаде в Скопие, тук, от гражданите на Република Северна Македония - македонци, албанци, турци и всички останали", заяви Османи.

В това отношение, според него, интервюто на премиера Зоран Заев за агенция БГНЕС помага за разбиване на обществената рамка, за това как да се гледа на съседите и как да се гледа на историята".

"Мисля, че мирогледът трябва да бъде прекършен", подчерта той.

Според Буяр Османи всяко излизане от рамките на Договора за добросъседство прави проблема объркващ и неразбираем.

"Оттам идва и констатацията, че той излиза извън подписаната рамка и се създава объркване, че не е в рамката. Само рамката обяснява виждането и затова мисля, че единственото решение, единствената формула е да се върнем към принципите на договора, но да намерим механизми как да го направим по-бърз, по-динамичен, за да създадем резултати", каза той.

На въпрос кой е най-спорният въпрос от целия проблем, Османи заяви твърдо: "Всичко, което излиза извън рамката, е спорно".

Спорни са и разликите в очакванията, според министър Османи. Първо по отношение на договора, разликите в очакванията за скоростта на изпълнение, за динамиката, за целите на изпълнението.

"И мисля, че тук договорът може да не е бил точно дефиниран, тъй като не предвижда времева динамика, нито определени критерии, които трябва да бъдат реализирани в определен период. Тук се разчита на добрата воля на двете страни да преодолеят различията и да намерят общ език заедно в един нов съюз, като НАТО и ЕС", според министърът.

Тези различни очаквания създават безпокойство, подчерта той, и лишават процеса от предвидимост.

"Когато няма предвидимост, тогава всеки излиза със своя дневен ред, след това предизборният период влошава тези условия. Затова мисля, че връщане към Договора ще създаде предвидимост при изпълнението и дилемите относно това кой какво очаква ще бъдат изчистени", уверен е Османи.

Част от тази предвидимост е посочената от него пътна карта за това как да се ускорят планираните инфраструктурни проекти, икономически, културни, но и за да се ускори работата на комисията по исторически въпроси, но без да се отклонява от целта.

"Целта на комисията е да разреши историческите дилеми в контекста на образованието, в контекста на преодоляването на стереотипите на Балканите в учебниците, да се възприемат хората като приятелски настроени и по този начин да се учат децата, че народите не са врагове", заяви Османи.

В контекста на възгледите за съседите, според Османи, историята не трябва да се разглежда като въпрос за идентичността на народите, "защото въпросът за идентичността възниква от правото на държавите на самоопределение и не е въпрос на спор, така че това е ключовата разлика.

"Това разграничение ще бъде направено и мисля, че тогава хората ще гледат на Комисията по-добре, както и на нас, ще възприемат по-малко емоционално ролята й. Мисля, че това е проблемът - емоциите. Там, където има емоции, няма рационалност. Сега се нуждаем от рационален подход, разделящ историята като образователен проблем от историята като спор за идентичността", заключи министър Османи. /БГНЕС