Някои учени подозират, че сме го придобили много преди да станем хора. Предишни проучвания са изследвали тази хипотеза, като са изучавали диви примати, които ядат ферментирали плодове. Съдържащият се в плодовете алкохол може да направи животното "пияно", ако консумира достатъчно количество, и все пак не е ясно дали приматите ядат плодовете заради променящия съзнанието ефект или заради по-високото съдържание на калории.
Актът на въртене би могъл да бъде по-ясна демонстрация на това, че едно животно целенасочено променя възприятието си.
Идеята хрумва на Ламейра и неговия съавтор, когнитивния учен Маркъс Пърлман, когато виждат видео на горила, която се върти в детски басейн в зоологическата градина в Далас.
Изглежда, че животното се забавлява по най-добрия начин.
Изследването се опитва да обясни дали въртенето може да се изучава като първично поведение, с което нашите предци са се занимавали и са се докосвали до други състояния на съзнанието. Ако търсенето на замайване е присъщо на човекоподобните маймуни, то е много вероятно и нашите предци да са го правили. Във всичките 40 клипа с въртене, които учените изследват, човекоподобните маймуни изглежда търсят и участват в преживявания, които променят самовъзприятието им и местоположението им в пространството.
Общо 132 случая на "въртене по въже", при които човекоподобните маймуни се държат за усукано въже или лиана и се отпускат. Цялата поредица се повтаряла около три пъти, като при третото завъртане животното често губело равновесие и падало.
Когато дуото учени се опитало да подражава на маймуните, установило, че при третото завъртане им е трудно да запазят равновесие. Това означава, че животните са се въртели, докато вече не са можели.
"Нашите открития, макар и проучвателни, предоставят доказателство за концепцията и нова харта за изследване и сравняване на въртенето и променените психични състояния между хората и човекоподобните маймуни", добавят те.
Дори сред по-малките маймуни, като например гибоните, въртенето на въжета или лиани е често срещано явление, което предполага, че желанията ни за промяна на съзнанието може да имат още по-дълбоки еволюционни корени, отколкото предполага настоящото изследване.
По-нататъшни изследвания, включващи маймуни в дивата природа, биха могли да помогнат да се потвърди дали човекоподобните маймуни проявяват склонност към въртене като умишлено средство за промяна на съзнанието за забавление или разсейване.
Изглежда, че самото търсене на ново "завъртане" на реалността, независимо дали чрез въртене или консумиране на вещества, трябва да е започнало някъде.
"Тази човешка черта на търсене на променени състояния е толкова универсална, историческа и културна, че повдига интригуващата възможност това да е нещо, което потенциално е наследено от нашите еволюционни предци. Ако това наистина е така, то би имало огромни последици за начина, по който мислим за съвременните човешки познавателни способности и емоционални нужди", казва Ламейра. / БГНЕС