Българската православна църква отбелязва Голяма Задушница. Десетки са хората, които дойдоха на Централните софийски гробища, за да почетат своите близки, предаде репортер на БГНЕС.
"Това е един от трите дни, в които църквата е определила да се молим за душите на всички покойни, на знайни и незнайни, на близки и далечни, на скоро и отдавна починали, защото Бог не е Бог на мъртви, а Бог на живи", каза за БГНЕС отец Илиян, ефимерий от храма "Успение Богородично" към Централни софийски гробища, който отслужи заупокойна литургия.
Той подчерта, че цялата християнска вяра се крепи на Възкресението. "Гробът не е краят, това е преход, през който минаваме. Душата идва от Бог и при Бог се връща", заяви духовното лице и посочи, че това е отговорност към дара на живота, който сме получили и какво да правим с него.
По думите на отец Илиян, тъй като сме несъвършени същества, в нас минава границата на духа и на материята, като най-висши от материалните същества и най-низши от духовните, се молим на Бог да прости нашите грехове, защото когато се сложи чертата нищо друго не може да бъде направено. "Докато сме живи можем по един или друг начин да поправим, или да изкупим своите грехове, или вина, или осъзнавайки просто да изпросим от Бога прошка, но чертата сложи ли се, оставаме само ние живите да се молим за починалите", обясни той.
Още от Стария завет се отдава почит на починалите. "Старозаветна традиция е. Казваме: раздайте хлябовете си при гробовете на праведните", каза още отец Илиян.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки. Името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата” на починалите.
За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на Възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни започва големият Великденски пост.
Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. /БГНЕС
