"Пактът от Глазгоу" - световните лидери постигнаха споразумение за борба срещу климатичните изменения
200-те страни, участници в Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26) приеха споразумение в събота за ускоряване на борбата срещу глобалното затопляне, без да гарантират, че ще го задържат на ниво 1,5 °C или да отговорят на молбите за помощ от бедните страни.
Текстът, наречен "Пактът за климата от Глазгоу", бе приет след две седмици на изтощителни преговори по време на Световната конференция за климата.
Свидетел на трудностите при постигането на това споразумение, президентът на COP26 изказа с трогнат глас и със сълзи на очи „дълбоко съжаление“ за промените, въведени в последния момент по въпроса за изкопаемите горива по искане на Китай и Индия. По-рано той оцени, че споразумението "открива десетилетие на растяща амбиция" по отношение на климата.
Относно критичната точка на ограничаване на температурите, когато планетата, според ООН, се намира на „катастрофална“ траектория на затопляне от 2,7 °C в сравнение с прединдустриалната ера, текстът призовава държавите-членки да увеличават своите ангажименти, предвидени в Парижкото споразумение, започвайки от 2022 г.
Но с възможност за корекции, като се имат предвид "особени национални обстоятелства", въпрос, който предизвика критики от неправителствени организации относно реалните амбиции на текста.
Освен това намереният компромис не гарантира спазване на целите на Парижкото споразумение, ограничавайки затоплянето до „много под“ 2 °C и, ако е възможно, до 1,5 °C.
Но това предлага перспективи за британското председателство да демонстрира успех в постигането на целта си - да види как Глазгоу "поддържа живи 1,5°C". Експертите редовно предупреждават, че "всяка десета от градуса е от значение", докато бедствията, свързани с изменението на климата, все повече се увеличават: наводнения, суши или горещи вълни, съпътствани с щети и жертви.
"Той е мек, слаб е и целта от 1,5 ° C е едва жива, но има сигнал, че въглищната ера е приключила. И това е важно", коментира Дженифър Морган, покровител на Greenpeace International.
Текстът също така съдържа споменаване, безпрецедентно на това ниво, на изкопаемите горива, които са главният виновник за глобалното затопляне и които дори не са споменати в Парижкото споразумение.
Формулировката бе смекчена във версиите и до последната минута преди приемането в пленарна зала, по настояване на Китай и в частност Индия. Окончателната версия призовава към „засилване на усилията за намаляване на въглищата без системи за улавяне (CO2) и постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива“. "Горчиво хапче за преглъщане", но прието "за общото благо", съжали представителят на Лихтенщайн.
След неуспех на последните две конференции, сега бяха финализирани правилата за използване на Парижкото споразумение, по-специално относно функционирането на въглеродните пазари, които трябва да помогнат за намаляване на емисиите.
Експлозивният въпрос за помощта за бедните страни, който по едно време изглеждаше способен да провали преговорите, обаче не намери решение.
Уплашени от все още неизпълненото обещание на най-богатите да увеличат помощта си за климата на юг до 100 милиарда долара годишно от 2020 г. нататък, бедните страни, които са най-малко отговорни за глобалното затопляне, но са на първа линия пред лицето на неговото въздействие, се отказаха да молят за финансиране, конкретно за „загубите и щетите“, които вече търпят.
Но развитите страни, преди всичко САЩ, които се страхуват от възможни правни последици, категорично се противопоставиха.
И бедните страни, макар и неохотно, отстъпиха, като приеха продължаване на диалога, за да не загубят напредъка в борбата със затоплянето, чиито последици вече ги заплашват пряко. Всичко това е "изключително разочароващо".
„Това е обида за милионите хора, чиито животи са опустошени от климатичната криза“, коментира Тереза Андерсън от неправителствената организация ActionAid International. / АФП, БГНЕС