Плочата е захвърлена в двора на храма. Югославските власти след 1945 г. нареждат да бъдат заличени навсякъде, където се споменават българското име и България. Върху плочата ясно си личи, че е използвано глето за изтриването на неудобната истина.
Благодарение на факта, че надписът е написан на български и гръцки той може да бъде възстановен.
В него се казва:
Мѣстото за възди[гането на …ца-та] (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища на свещарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго съ свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го поради на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.
Плочата бе показана на репортер на БГНЕС от местни духовници от Битоля, които се опитват да я съхранят за бъдещите поколения.
Преди няколко месеца от министерството на културата на Македония се ангажираха да запазят друг български надпис, който се намира в църквата „Рождество на Пресвета Богородица“.
Църква „Св. Богородица“ – Битоля
„Рождество на Пресвета Богородица“, известна като „Света Богородица“ е възрожденска православна църква в Битоля. Тя е катедрален храм на Пелагонийска епархия на Българската екзархия.
Църквата е разположена на десния бряг на Драгор, до училището „Св. св. Кирил и Методий“. Инициативата за изграждането й започва в 1869 година от страна на Битолската българска община, начело с Димитър Робев и д-р Константин Мишайков. Д-р Мишайков купува мястото край Пипер хан за строеж на църквата. Изградена е в 1870 година, а осветена в 1876 година.