Парламентът отхвърли ветото върху Закона за военното разузнаване

Депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за военното разузнаване, с което отново подкрепиха възможността цивилен да оглави служба „Военна информация“, предаде репортер на БГНЕС.

Държавният глава изрази несъгласие с промените, които предвиждат директор без пагон да настане начело на службата, като алтернатива на досегашното изискване това да бъде единствено военнослужещ. „Това не съответства на мястото, което заема службата като неразделна част от въоръжените сили на Република България“, написа президентът в мотивите, с които в началото на август върха законопроекта за ново обсъждане в пленарна зала.

Според президента при съвременните предизвикателства, при които информационното осигуряване е критично условие за изпълнение на задачите, е важно да бъде последователно проведен принципът на централизираното управление и контрол на разузнавателната дейност.

БСП: Тази промяна се прави за точно определен човек

По време на дебатите президентските мотиви бяха подкрепени от групата на „БСП за България“. Според левицата промените в закона се правят „точно и конкретно за определен човек“.

„Ние сигурни ли сме, че това цивилно лице няма да обслужва и някакви частни интереси, ако е „парашутист“? – попита от парламентарната трибуна депутатът и зам.-председател на Комисията по отбрана Николай Цонков. Според него ръководителят на службата трябва да бъде единствено военнослужещ, израснал в йерархията на въоръжените сили.

„Задачите на тази служба изискват ръководителят да има определени знания и експертиза, свързани с добиването, анализа и оценката на информацията. Все пак тази информация се използва за защитата на националната сигурност. Служба „Военна информация“ е един от стълбовете на националната сигурност“, аргументира се Цонков.

ОП: Не е важно дали котката е бяла или черна, а е важно да лови мишки

С тази метафора от Източната философия историкът и депутат от „Обединени патриоти“ Милен Михов се противопостави на президентските мотиви. Той категорично отхвърли твърдението на левицата, че промените се правят с цел на изискванията за заемане на длъжността да отговори конкретен човек и подчерта, че немя проблем това да бъде и цивилно лице.

От парламентарната трибуна депутатът разкритикува и президента Румен Радев, обявявайки, че той е на път да се превърне в „рекордьор“ по използване на конституционното си право да налага вето, което използва вече за 19-ти път от началото на своя мандат.

ГЕРБ: Използват се манипулативни аргументи

„Развихме хубаво темата в един според мен доста сериозен дебат. Доста сериозни аргументи се изказват и в двете посоки - да бъде или не директорът на Военното разузнаване цивилен или военен, само че се използват и манипулативни аргументи, които са неточни“, смята Владимир Тошев от ГЕРБ. „Тук още една манипулация, ние не решаваме дали да бъде само военен или само цивилен, а разширяваме обхвата на компетенциите на трите органа, които го предлагат", допълни още депутатът.

Сидеров: Военното разузнаване е пред фалит

При управлението на министъра на отбраната Каракачанов военното разузнаване е пред фалит, пред срив, бе мнението на лидера на „Атака“ и настоящ независим депутат Волен Сидеров. По време на дебата той призова в него да участ както военният министър, така и президентът, защото според него парламентът е на път да приеме една „очевидно лобистка поправка“.

„Нашите колеги от "Атака" ще се посъветваме как да гласуваме. Дискусия нямаше. Дали цивилен или военен шефът на Военното разузнаване, не знам дали е тема. То имаше цивилен - Йордан Бакалов“, припомни още Сидеров.

БГНЕС припомня, че служба „Военна информация“ е най-старата българска специална служба, функционирала през годините под различни названия. Създадена е още в първите години след Освобождението. При приемането на Закона за военното разузнаване през 2015 г., въпросът дали директорът на военнослужещ или цивилен също бе дискусионен. В крайна сметка, при провелото се на 1 октомври 2015 г. гласуване, 43-тото Народно събрание реши директорът на службата да бъде под пагон. Същото разбиране надделява и при новото обсъждане, проведено на 5 ноември същата година, поради упражняване на вето от тогавашния президент Росен Плевнелиев. Така на практика Народното събрание двукратно е подкрепяло изискването ръководител на военното разузнаване да е военнослужещ. /БГНЕС