Това доведе до насрочването на нови четвърти избори в рамките година и половина – на 2 октомври 2022 г. За тях са регистрирани 29 партии и коалиции. Единна народна партия, обаче, въпреки заявката си за участие във вота, не регистрира нито една кандидат-депутатска листа в районите на страната, затова на практика няма да участва във вота. Партия "Национално движение Единство" не е регистрирала кандидатски листи в 12-и и 21-ви изборен район - Монтана и Сливен. Затова номерът на партията няма да фигурира в бюлетините в тези населени места.
За трети път в рамките на 18 месеца президентът Румен Радев съставя и служебни правителства, които да управляват страната до провеждането на предсрочния вот. Общо в двата мандата на президента той е съставил 4 служебни кабинета.
Първият служебен кабинет, съставен от Радев по време на вторият му мандат, бе този на Стефан Янев. Правителството действа в периода 12 май – 16 септември 2021 г., като на 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно правителство в българската история, надминавайки продължителността на това на епископ Климент през 1879 – 1880 година.
Вторият служебен кабинет с премиер Стефан Янев започва работа на 16 септември 2021 г. и приключва на 13 декември 2021 г.
Третият служебен кабинет в рамките на 18 месеца е този на Гълъб Донев, който започна работа на 2 август, и ще продължи до избирането на редовно правителство. Служебният кабинет на Донев е и 100-то правителство в историята на страната.
На изборите на 2 октомври ще се гласува с машини – в 9364 секции в страната ще се гласува с машини, в 1104 от тях ще се гласува с една машина, а с 290 машини ще се гласува извън страната.
Според последните социологически проучвания предстои и разместване на конфигурацията на водещите партии. В най-новото социологическо проучване на „Тренд“ през август има лек спад на подкрепата за “Продължаваме промяната” (19,6% сред гласуващите), поради което и преднината на ГЕРБ (24,4% от гласуващите) вече е близо 5%. Силно оспорвана е третата позиция между ДПС (10,6%) и “Възраждане” (10,3%). Гласовете от чужбина за двете формации вероятно ще се окажат решаващи при крайната подредба на самите избори. На пета позиция се нарежда БСП с 8,6% от гласуващите, отбелязвайки лека ерозия спрямо изследването на „Тренд“ през юли. “Демократична България” този месец събира подкрепа на 7,3% от гласуващите, докато партията на Стефан Янев през август вече изглежда близо до парламентарната бариера с 4,5% сред гласуващите. “Има такъв народ” запазва шансове за парламентарно представителство след следващите избори с 3,9%. Под 4% остава формацията около Мая Манолова (1,9%) и ВМРО (1,2%). 61% от всички интервюирани искат редовно правителство на всяка цена след предсрочните парламентарни избори. Само 19% са тези, които смятат, че ако компромисите за редовно правителство са твърде големи, е по-добре отново да има избори.
Официалната предизборна кампания ще продължи до полунощ на 30 септември. 1 октомври по традиция е Ден за размисъл и в него агитацията е забранена. Секциите ще отворят в 7.00 сутринта, и вотът ще продължи до 20.00 ч., или до изчерпване на чакащите да гласуват. /БГНЕС