Пат Бюканън: Как и кога ще бъдем отново заедно?

Когато 30 агенти на ФБР се появиха в Мар-а-Лаго, за да изнесат кашони с документи, това беше разрешена, легитимна и оправдана процедура за изваждане на тайните на националната сигурност, които се пазеха незаконно там.

Или пък това беше безпрецедентно нахлуване на режима в дома и офиса на най-големия политически съперник на президента Джо Байдън, което напомняше за "държава от Третия свят", източногерманската Щази, КГБ или Гестапо.

А 6 януари 2021 г.?

Това беше бунт, позорно нарушение на Капитолия, включващо нападения над полицаи от Капитолия, които заслужаваха и са наказани.

Не, беше нещо повече от това. Много повече. Това беше "въстание", "фашистки преврат", акт на предателство, ръководен от крайно десни екстремисти, за да се прекъсне предаването на властта от победителя на изборите от 2020 г. на загубилия. Той се нарежда до подпалването на Капитолия от британците през 1814 г.

Такъв е мащабът на разделението в Америка - разделение, което се простира далеч отвъд противоположните ни възгледи за 6 януари и нахлуването в Мар-а-Лаго.

Помислете за абортите. Преди 60-те години на миналия век абортът почти навсякъде се смяташе за срамно и престъпно деяние. Лекарите, които са извършвали аборти, са били опозорявани и понякога изпращани в затвора.

Но след решението на Върховния съд "Добс", с което се обявява, че решението по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 г. е било погрешно, възстановяването на правото на жените на аборт се отстоява от половината нация.

Другата половина на Америка все още вярва, че абортът е убийството на неродено невинно дете.

Част от Америка празнува решението на Върховния съд да обяви равенство на хомосексуалистите в брака. Въпреки това едно традиционалистко малцинство смята, че подобен акт налага на нацията секуларистки морал, противоречащ на догмите на християнската вяра, която е била в основата на законите през първите два века от съществуването ни като нация.

Не ни разделят само моралните противоречия.

За да просъществува една нация, една държава, един народ, една демокрация, е необходимо да има широк консенсус по отношение на вярванията, културата, обичаите и политиката.

По въпроса за реда и законността, без които една република не може да издържи, сега има разногласия относно ролята и поведението на нашата полиция.

По време на лятото на Джордж Флойд през 2020 г. призивът на левицата беше "Защитете полицията!", а сред уличните скандирания на Black Lives Matter (Животът на чернокожите има значение) се чуваха призиви: "Прасета в кочина, изпържете ги като бекон".

Само зашеметяващата политическа реакция доведе до прекратяването ѝ.

За една нация, особено за велика световна сила като Съединените щати, някои неща са задължителни, за да може тя да се съхрани.

Демократичната република трябва да запази стойността на валутата си, да защити границите си от незаконни масови миграции и нашествия, да запази реда и законността, особено в големите си градове.

Кои от тези изисквания съществуват днес, когато страната страда от 8% инфлация; 250 000 нелегални чужденци пресичат всеки месец южната ни граница; а в градовете ни ежедневно се случват "масови престрелки", по време на които най-малко четири жертви са застреляни, ранени или убити?

Запазването на една демокрация изисква също така хората да имат доверие в институциите.

Въпреки това от ерата на Рейгън насам колективното доверие на американците в основните ни институции е спаднало от половината на една четвърт от нацията.

През 2022 г. доверието във Върховния съд е спаднало с една трета до 25 %. Само една четвърт от страната запазва високо доверие в президентската институция, а доверието в Конгреса спадна до 7%, което означава един на всеки 14 американци.

Един на всеки шестима американци има голямо доверие в нашите вестници, а само 1 на всеки 9 граждани казва същото за телевизионните новини.

На базата на това можем да обобщим, че ние сме държава, чиито граждани имат все по-малко доверие в почти всички нейни институции - от големия бизнес до църквите, университетите и медиите. Само малкият бизнес и американската армия се радват на доверието на американския народ.

Общественото одобрение за работата на Байдън е на най-ниското ниво, регистрирано някога за президент на този етап от първия му мандат.

Вярно е, че сме оцелявали и сме се възстановявали от времена на разделение.

През 60-те години на XIX в. 11 от 33-те щата се отделиха и се бориха в продължение на четири години, за да извоюват независимостта си от Съюза.

Шестдесетте години на миналия век бяха разединяващи, но левицата, чийто политически изразител беше сенатор Джордж Макгавърн, спечели по-малко от 40 % от гласовете срещу Ричард Никсън през 1972 г. През 80-те години Роналд Рейгън спечели два пъти.

Тези дни отдавна отминаха.

Днес левицата доминира в академичната общност и културата в по-голяма степен, отколкото някога, и е по-отдалечена от сърцето на страната в Средна Америка, отколкото някога е била.

Кога и как Америка ще се обедини отново? И какво ни обединява, освен външно нападение срещу страната като Пърл Харбър или 11 септември?

Къде е общата основа, на която да стъпим?

Съществува ли изобщо такава основа, като се имат предвид разделенията по религиозен, расов и етнически признак и привидно непримиримите разногласия по отношение на морала, идеологията, културата и политиката?

Изчерпал ли се е великият експеримент? /БГНЕС

-------

Патрик Бюканън - известен американски консервативен политик и политически анализатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Коментарът е публикуван на официалния уебсайт на Бюканън.