Пчелари искат отрасъла им да стане приоритетен в земеделието

Пчелари от цялата страна излязоха на протест пред земеделското министерство в София и заплашиха, ако за пореден път не бъдат чути, да направят палатков лагер. Причина за недоволството на пчеларите е високата смъртност при пчелните семейства заради пръскането с непозволени химически вещества и пестициди, липса на стратегия за пчеларството, липса на регистър на пчеларите и пръсканията. Председателят на Националния браншови пчеларски съюз Пламен Иванов каза пред БГНЕС, че настоява пчеларството да стане приоритетен отрасъл в земеделието.

„Протестът е заради неадекватните мерки на министерството на земеделието. Такава каша настана в пчеларството – висока смъртност, пръскания, хиляди проблеми се натрупаха в пчеларството. Затова сме тук и очакваме среща с министър Десислава Танева“, каза Иванов. Той обясни, че имат 10 искания, но най-важното в момента е да бъде свикан Кризисен щаб, който да разгледа ситуацията със смъртността и да предвиди действия за компенсиране на пчеларите, които нямат вина за случващото се. Пчеларят призна, че исканията им са свързани предимно с финансово подпомагане и призова държавата да не унищожава дребните пчелари. По думите му смъртността при пчелните семейства тази зима е достигнала около 45%, в сравнение с около 37% през миналата година. "Без пчелите свършва и животът на хората", припомни стопанинът на 245 кошера и уточни, че смъртността при него е в рамките на 5%. „В България около 40-45% е смъртността. Всяка година тя се увеличава. Причината за това са пръсканията с нелицензирани лекарствени средства”, обясни Иванов и уточни, че средната възраст на пчеларите е 68 години, а през тази тя вече е 72 години. Председателят на „Български свободни пчелари в България” Ясен Янев каза, че процентът на смъртността дори е над 80%, но заради страха от санкции, пчелари масово не обявяват гибелта на пчелните си семейства. Янев заяви пред БГНЕС, че срещата им с министър Танева няма да се състои, тъй като тя е в отпуска и могат да бъдат приети от заместник-министър. Той обясни, че няма да се срещат с неин заместник, тъй като Танева им е принципал и никой друг освен нея няма право да води преговори. Янев разкри, че в министерството се случват нередни неща. „Ние искаме да се забрани пръскането в светлата част, пръскането да става след залез слънце и до изгрев само с химични препарати, с биопестициди могат да пръскат когато желаят. И второто нещо е да се направи най-после една Национална стратегия за развитие на пчеларството в България”, обяви той исканията им. Пчеларят, който от 250 кошера само 100 живи, коментира, че денонощното пръскане с пестициди вреди на биоразнообразието и екоравновесието в България и то е факт само у нас. Според него по този начин се нарушава екологията и се застрашава животът и здравето на българското население. Той обясни още, че пчелата е „сензорът“ на природата и, ако има проблем с нея, това означава, че ще има проблеми с хората и природата в бъдеще време. Янев е категоричен, че има алтернатива на проблема. „Това са биопестицидите. Ние казваме, че има проблем, но и показваме решението на проблема. Проблемът в България е, че не се работи за перспективата на българския народ, а се работи с геноцид към него“, заяви той. Янев посочи, че по време на пандемията са били получени помощи в размер на около 13 млн. лв., но те са били получени само от определени големи пчелари. „Това означава, че измамите, които стават в министерството се поощряват”, убеден е председателят и подчерта, че всеки, който твърди, че има над 150 живи стационарни кошера, мами. До скоро Йордан Йорданов е бил сред пчеларите, но след като и 12-те му кошера остават празни се отказва. Той посочи, че на 152 млрд. лв. се оценява икономически опрашването в Европа. „Това са 9% от сумата, отделяна за цялостното земеделие в ЕС“, заяви той. Йорданов коментира още, че министерството забранява употребата на дадени вредни препарати, като през последната година е забранило още 5, но заради липсата на ефективен контрол, тези забрани остават само на хартия. „Никой не контролира фермерите с какво работят на полето. Това е основният проблем“, убеден е той и призова институциите да упражняват строг контрол, а при нарушение да спират субсидията на земеделския производител. /БГНЕС