Петър Ганев: Отрицателните сигнали в политиката са проблем за икономиката

Икономиката ни расте, но трябва пакет за привличане на инвеститори. Обвързаните с политиката отрицателни сигнали са проблем - не можем да сформираме правителство, скандалът с митниците реферира към върховенството на закона. По ПВУ сме най-назад от държавите в ЕС. Съветът е: по-малко избори, повече реални политики.

Това заяви в интервю за БГНЕС Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

„Икономиката ни расте, вече сме на 64% от средноевропейското ниво, все още не сме минали границата от 70%, която Румъния е достигнала. Това, което ни отличава от останалите държави в региона, е, че при тях има по-високи нива на инвестиции, по-добро функциониране на съда и върховенство на закона“, каза Петър Ганев.

Според експерта ако искаме да привличаме големи индустриални инвеститори, трябва да имаме земи, в които да има индустриални зони. „Ние тук изоставаме по развитие на индустриалните зони. Турция се справя по-добре от нас. Цялостният пакет, който можем да предложим на инвеститора - индустриална зона, локация, програми за квалификации на персонала - все още изоставаме“, обясни икономистът. И уточни, че не даваме положителни сигнали на международната сцена. „Отново не се сформира правителство, за поредна година има проблеми с върховенството на закона, скандали от всякакъв вид - последният с митниците, който се развива в момент, в който се опитваме да излъчваме добри новини, за да ни приемат напълно в Шенген. Тоест, много често генерираме лоши международни новини, и те засягат върховенството на правото, много са обвързаните с политиката негативни сигнали“, каза той.

Петър Ганев е категоричен, че трябва да се предприемат политики, които водят до растеж. „Тоест, да няма тежка криза, заради която нашият растеж да е по-нисък от този в Европа, да поддържаме стабилността и на финансите, и на валутата, членството в Еврозоната също е част от този дебат", подчерта Ганев, и допълни, че това много трудно може да се случи без стабилно правителство: „Никой не е казал, че трябва да се формира до 2-4 месеца, но то в някакъв момент трябва да се направи, и ако може, да не се разпада на 6 или 8 месеца. Едва след формирането на такова стабилно правителство трябва да се провеждат политики, които да доведат до истински растеж, в това число и всички неща, разписани в ПВУ“.

„Именно заради нестабилното правителство сме най-назад от останалите държави в ЕС. Съветът ми е по-малко избори и повече реални политики“, категоричен е изследователят в ИПИ.

Петър Ганев обясни, че 75% от доходите на хората у нас са от частната икономика на пазара на труда, а 25% - от обществения сектор. „Двата работят като скачени съдове, тъй като единият генерира ресурс и за другия. Всъщност заплатите вървят доста сходно, така че водещо е как се развива икономиката, която зависи от правителствени политики - върховенство на закона, данъчни политики, индустриални зони, образователна политика като качество на работната сила, - като цяло структурните политики. Политиките за доходи могат да се случат лесно, когато икономиката генерира големи приходи в бюджета“, поясни икономистът.

„В различни сектори на индустрията работят около 500 000 човека - като модернизация на търговията, дигиталните услуги, - например, - бързо започнахме да произвеждаме предпазни маски по време на пандемията, бързо реагирахме в енергийната криза, когато се оказа, че можем да изнасяме ток и да печелим, реагирахме бързо и в кризата с вноса на различни суровини от Украйна, когато се оказа, че ако украинската страна не може да изнася олио, ние можем да внесем слънчоглед и да станем износител на олио, дори през войната, където се оказа, че сме износител на оръжия. Тоест, в много сектори се оказа, че нашата икономика може да спечели, въпросът е макроикономически да има стабилност, тъй като ако дойде голяма криза или финансова такава, колкото и да е успешен един сектор, той може да потъне заедно с всички други“, добави изследователят от ИПИ Петър Ганев. /БГНЕС