Петър Колев пита Буяр Османи колко българи работят във външното министерство на РСМ

Министърът на външните работи на РС Македония Буяр Османи в предаването „Трилинг“ по TВ24 заяви, че „най -добрият начин да отхвърлим тезата на Република България, че ние оказваме натиск като държава, като правителство, на гражданите, които искат да изразят „своите национални български чувства е офертата, можете да се чувствате свободни да бъдете в конституцията като част от българския народ, като българска етническа общност“.

Османи призова гражданите от българска етническа принадлежност да се обръщат към него, ако върху тях се оказва натиск свързан с тяхното самоопределение.

По този повод лидерът на Граждански демократичен съюз Петър Колев реагира на изявлението му, като подчерта, че очакванията на Османи жертвата да се обърне към палача си е футуристична и доста нестандартна и го попита колко македонски българи работят в министерството на външните работи и в министерството на политическата система и отношенията между общностите?

Трибуна. мк. разпространи реакцията на президента на ГДС Петър Колев на думите на Османи:

"Г-н. Османи, колко македонски българи работят в министерството на външните работи и Министерството на политическата система и връзките между общностите? Желанието за намиране на решение на спора между Република Северна Македония и България е нещо, което е приветствано и ще бъде приветствано с аплодисменти от мен, но и от всеки българин, живеещ в Македония, защото менгемето на конфликта се затяга най-силно около нас. Но идеята за търговия с общочовешки ценности, като правото на самоопределение, както и правото на труд и професионално развитие, интеграция в обществото и други основни човешки права, е меко казано вулгарна.

Не сме ли като общество осъзнали необходимостта от равенство на гражданите пред конституцията и законите на нашата родина, че да имаме нужда от някой отвън, който да се стреми към това?

Г-н. Османи, приветствам вашия ангажимент за намиране на решение, но не мога да се съглася с вашата неискреност. Вие като представител на албанския народ не знаете ли историческата съдба на македонските българи? И за да не се връщам назад в историята, която за съжаление като историческа съдба и вашите, но и нашите дядовци носят белязана на гърба си, ще ви попитам нещо конкретно от настоящето, ръководейки се от призива ви гражданите да се обърнат към вас за конкретно случаи на дискриминация.

Очакванията ви, че жертвата ще се обърне към палача си, са футуристични и доста нестандартни, но нека помислим на глас какво се говори.

По-конкретно, бих искал да ви попитам, Вие като министър в правителството на Република Северна Македония осъдихте ли речта на омразата срещу македонския тенор Васил Гарванлиев, който всъщност беше нашият съвместен македонски представител на Евровизия? Ако този въпрос като отношение към света, основните човешки права и свободи, е извън вашата компетентност, бих се съгласил до момента на задаване на втория конкретен въпрос, а именно г-н Османи, колко македонски българи работят в Министерството на външните работи и Министерството на политическата система и връзките между общностите?

Тъй като и вие, и аз знаем, че отговорът е равен на 0 (с думи: нула), логично е да попитаме тогава какво се случва с онези служители във вашето министерство, които се самоопределят като македонци, но не мразят България и българите и използват определението братя, вместо познатото татари, фашисти, окупатори и др.?

Какво е тяхното кариерно развитие в министерството, което ръководите?

Г -н Османи, точно във Вашето министерство и Вашия кабинет се изискват обяснения за мнения, изразени в частни профили във Фейсбук, в които има изказани хубава дума или две за София и българите и каква е съдбата на тези служители в министерството на външните работи, които си позволили „лукса“ да не мразат българите? Няма да попитам дали сте поискали такива обяснения от вашите служители, които се отнасят с уважение към другите ни съседи, като Сърбия, Албания или Косово, защото и двамата знаем, че никога не им е хрумвало, камо ли това да се случи.

Нека тогава разгледаме състава на посолствата на страната ни в съседство, например Албания, Косово, Сърбия или , в по-широк план, и Турция, какъв е етническия състав на нашите дипломати и разбира се да го сравним със състава на посолството в София, което между другото от близо 2 години без посланик?

Тези въпроси са директно от вашата компетентност и портфолиото на вашия партиен колега Артан Груби и мисля, че ако сте честни в намеренията си и не искате да „търгувате“ с правата на човека през 21 век, честно ще ги обмислите и ще вземете конкретни стъпки за подобряване на това състояние.

Хайде, господин Османи, поне веднъж да оставим настрана неискреността, за да погледнем реалността в очите такава, каквато е чрез честен диалог, с конкретни ангажименти и тяхното пълно изпълнение, за да се опитаме да разрешим тези „неприлични“ въпроси за 21 -ви век. След това, с честен и братски разговор, всички заедно, с общи усилия да се опитаме да разрешим въпроса с България. Не са необходими чудеса и изключителни дипломатически умения, просто честност, изпълнение на международните ни задължения и директен, честен, честен разговор със София."/БГНЕС