"Най-големият ми успех са двете четвърти места в слалома за Световната купа. Категорично! На Олимпиадите, когато станах шести, много състезатели преди мен не завършиха. Пет-шест човека поред, което естествено действа на психиката. Човек почва да си мисли: "Пистата ли е трудна или...". На Игрите в Лейк Плесид във втория манш дадох второ време и от 12-и в първия манш, станах шести накрая. Само Стенмарк беше с около 20 стотни по-бърз от мен", връща се назад във времето алпиец №1 на България.
"След 10-и ноември настъпи тази "велика" демокрация. Може би вече нямаше интерес, а и никой вече не мислеше за кандидатиране. Спортът започна да остава на заден план", смята Попангелов по въпроса защо, след като по негово време се провеждаха стартове за Световната купа и в България, трябваше да минат години, за да гледаме отново ски елита на живо.
Отказването му води до огромна пауза в присъствието на родни скиори сред големите....до момента, в който се появява Алберт Попов. "Тук нещата опират до генерация. Ние карахме за чест и слава. Не сме мислили за облаги от живота, за премии. Състезавахме се за България, пък каквато друга чест ни се окажеше - добре дошла. Сега всичко се комерсиализира. А, и животът стана по-тежък. Всичко, което се случва в момента в световен мащаб, е плод на болния човешки мозък. Така аз смятам. Всичко на този свят вече е пари, а тези, които печелят много, си мислят, че ще живеят 300 години", твърди Попангелов.
На въпрос дали смята, че се завръщат добрите дни за българските ски, той обяснява: "Алберт Попов добре се развива. Само трябва малко да оправи темпото. На по-трудни места кара по-стабилно. Не мога да кажа дали се подсигурява в долната част или не му допада трасето. Това трябва да коригира. Казвал съм го вече, пожелавам му да стане една секунда по-бърз. Не повече. На спускането в Кицбюел в една секунда и 65 стотни бяха 20 човека. Камен Златков кара добре, но при него ми се струва, че в стартовете от Световната купа психиката му изневерява. Друга е настройката на старта, а и той се състезава с по-заден номер, защото това не е лотария, а трябва да си го извоюваш“.
От скиорите, с които се е състезавал на Петър Попангелов, най-близък му е Алберто Томба. "Въпреки че карахме само два сезона заедно, сме много близки. Чуваме се редовно. Той се обажда на рождени дни. Виждаме се, когато има Световна купа в България. Скоро се чухме с Боян Крижей. С Пиеро Грос си пишем, той е четири-пет години по-голям от мен. Когато има рожден ден, винаги го поздравявам. Но най-често с Томба си кореспондирам", разкрива Пепи.
За ролята, която изиграва неговият баща Петър Попангелов-старши, легендарният скиор казва: "Той ми е от дете треньор. Много пъти съм казвал, че за успеха процентът треньор спрямо състезател е 60:40 в полза на скиора. По друг начин бяхме възпитани по онова време. Сегашното поколение е малко по-разглезено и по-разнежено. Татко беше много принципен, особено за спазване на режима. В Самоков му викаха Суворов. Не е бил тиранин, както много хора си мислят. Беше дисциплиниран и моралист“.
Попангелов-старши напуска този свят през март 2009 година. В негова чест е издигнат паметник в Самоков. "Лошото в България е, че хората гледат какво си взел, а не какво си дал. Какво искам да казват за мен? Има такива от моето поколение, които оценяват събитията преди. Вчера едно семейство от Варна ме спря да са запознаем и ми поискаха автограф. Казват: "Ей, помним вашето време, ние сме ви фенове". Българите поначало не уважават историята си, малко са възпитаните и интелигентните, които се интересуват какво се е случвало преди тях и подхождат с респект", разочарован е Попангелов.