Петър Богойески: Съотношението между Коридор №10 и Коридор №8 е 10:1

След решението на държавите-членки на ЕС относно липсата на дата за преговори с Македония, в македонското общество, в което има силно присъствие на атлантици, настъпи допълнително объркване. Анализаторите трябва да представят иновативен проект, нова платформа с приоритети, които ще дадат възможност на Македония да започне преговори с ЕС. Трябва да се подчертае, че Македония няма друга алтернатива, освен членство в Европейския съюз, което трябва да бъде подкрепено с конкретни действия. По отношение влиянието на Русия на Балканите и в Македония трябва да стане ясно, че Русия няма нужда от директно руско влияние или военно присъствие в Македония или на Балканите, защото има свои подизпълнители в българските и македонските политически кръгове. Тези хора защитават изцяло интересите на Русия в ЕС и на Балканите, затова решението в Брюксел беше такова.

Трябва да разберем, кои са представителите на антиевропейските сили в българското, македонското и албанското общество и кои са силите, благодарение на които имаме перманентна дестабилизация на Балканите. Моите проучвания показаха, че френският президент Еманюел Макрон не е виновен за решението в Брюксел. Вината за това е на бойкота в Македония. Ако не беше бойкотът на референдума, на който решавахме за европейската ориентация на държавата, Макрон нямаше да има аргументи, тъй като щяхме да сме започнали с преговорите още през лятото. Когато българското общество намери отговор на въпроса, защо проевропейска България отвори процеса „Гоце Делчев” няколко дни преди предходното (негативно) решение, тогава ще се намери отговор за същността на проблема между България и Македония. Случаят с Гоце Делчев се забрави бързо, защото Макрон беше представен като „неподготвен” по отношение решението за преговори. Балканите имат нужда от цялостна европеизация Трябва да се подчертае, че кризата в Македония в момента е много сериозна. Решението е в регионална интеграция на Република Македония и Албания, докато Европейският съюз не стане готов за преговори, без значение от причините. Македония е държава, която граничи и е близко свързана с ЕС. Трансграничното сътрудничество може да помогне в този процес, вместо да лансираме идеи от типа на „малкия Шенген”, които ни отдалечават от Европейския съюз. Вратите на Македония към ЕС са там, където ние граничим с него. Те не са обърнати към миналото и възкресяването на идеи от дълбокото минало, както и на някаква умалена форма на Югославия. В Македония няма ясни позиции по този въпрос нито от страна на левицата, нито от десницата. Десницата или ВМРО-ДПМНЕ призова наскоро да се позовем на втората част от въпроса на референдума през 1991 г. и да изтъкнем желанието си отново да станем част от някаква „смалена” Югославия. Част от традиционната левица в СДСМ работи за забавяне процеса на интеграция на Македония в ЕС, докато Сърбия не стане член на Евросъюза. Македония се нуждае от балкански компромис Това означава балансирано влияние на двата коридора - Коридор № 8 и Коридор №10. В момента влиянието на Коридор №10 е 10:1 по отношение влиянието на Коридор №8. Република България не показа желание за изграждането на магистрала между двете най-близки столици София и Скопие. Република Македония вече забрави за този проект. Балансираното влияние на двата коридора е от съществено значение за сигурността на държавата. Македония е малка държава и не може да играем сериозна роля на Балканите или в Европа, каквато някой очаква от нас. Можем да бъдем пример за държава, в която нашите съседи могат да постигнат балкански компромис. Европейски компромис. Не се страхуваме от влиянието на Сърбия или Албания и от албанското население, нито от влиянието на Гърция и желанието ѝ да ръководи македонската икономика или от желанието на България, която да иска да бъде господар на македонската история. Бих препоръчал България да има динамично влияние върху македонската икономика, а Гърция – динамично влияние върху македонската култура. Сърбия да започне да говори за бъдещето, а не само за културата. Отношенията с Албания да се развиват не само в контекста на албанското малцинство в Македония, а Тирана да започне да проявява интерес към македонската история. Това е така нареченият балкански компромис. /БГНЕС ---------- Петър Богойески, автор на политическата програма „Македонска концепция“ под мотото „Македония на македонците“.