Петър Клисаров: Макрон и европейското обновление

По-малко от три месеца преди европейските избори, които той смята за "решаващи", Еманюел Макрон разкри в понеделник вечерта (4 март) редица конкретни мерки в полза на "европейско възраждане". В писмо до "гражданите на Европа", публикувано едновременно в ежедневните вестници на 28-те държави-членки, от "Гардиън" до "Ел Паис" през „Кориере дела сера“, френският държавен глава предупреди срещу изкушението на „отстъплението“ или дори „отказ от каузата“.

В този материал бих искал отначало да изложа малко по-систематизирано идеите на Макрон, а след това накратко да ги коментирам.

„Националистите се заблуждават, когато твърдят, че защитават нашата идентичност, оттегляйки се от Европа, просто защото нас ни обединява, освобождава и защитава европейската цивилизация“ – казва в началото на своето обръщение Макрон. […] – „Намираме се в решителен момент за континента ни; момент, когато заедно трябва да пресътворим и политически, и културно формите на нашата цивилизация в един променящ се свят. Това е моментът на Европейското Обновление. Ето защо въставайки срещу затварянето в себе си и срещу разделенията, ви предлагам заедно да извършим това Обновление около три цели на амбициите ни: свобода, защита и напредък“.

Ако трябва да се спрем върху въпросните амбиции, трябва да посочим най-важните от тях според автора:

Нови основи на европейската търговска политика,

Установяване на европейска минимална заплата,

Учредяване на „банка за климата“,

Създаването на „агенция за защита на демокрациите“,

Защита на нашия континент

1. Нова търговска политика, наречена „европейски предпочитания“

„Коя световна велика сила приема да осъществява обмен с онези, които не спазват нито едно от нейните правила?" – пита Макрон. – „Не можем да търпим и да мълчим. Трябва да направим реформа на политиката ни в областта на конкуренцията, да положим нови основи на търговската ни политика: да налагаме санкции или да забраним в Европа предприятия, които извършват посегателство спрямо нашите стратегически интереси и изконни ценности като екологични стандарти, защита на данни или справедливо плащане на данъци, и да заявим при стратегическите производства и обществени поръчки европейска преференция, както правят нашите американски и китайски конкуренти“. Макрон също така приканва европейците да „регулират по-добре цифровите гиганти, като създадат европейски надзор на основните платформи (ускорено санкциониране на атаки срещу конкуренцията, прозрачност на техните алгоритми ...)“, и дори стига дотам, че пледира за забрана в Европа на компании, които подкопават горепосочените стратегически интереси".

2. Установяване на минимална европейска заплата на цялата територия на ЕС

В социалната област Еманюел Макрон настоява за европейски „социален щит“, който да гарантира по-специално „същото възнаграждение на едно и също работно място“. Всъщност това беше едно от предизборните му обещания. „Европа, където е създадена социалната сигурност, трябва да създаде социален щит за всеки работник от изток до запад и от север до юг" – казва той, като се позовава на правилото „Едно и също възнаграждение на едно и също работно място. Европейска минимална работна заплата, адаптирана за всяка страна“. Той призовава своите европейски партньори да изработят „проект за сближаване повече от конкуренцията" в този социален аспект, за да „намерят духа на напредък".

Предложенията на Еманюел Макрон по този въпрос са до голяма степен подновяване на проекта за „Европейски стълб на социалните права“, подписан от 28-те държави-членки в Гьотеборг, Швеция, през ноември 2017 г. Това основно изявление срещу социалния дъмпинг не е закон, но трябва да даде сигнал на народите, че най-бедните от тях не са забравени.

Декларацията от Гьотеборг съдържа двадесет принципа и права, които се очаква да бъдат спазвани в целия европейски континент, като правото на образование и професионално ориентиране, равни възможности и третиране на мъжете и жените. В него се споменават и „подходящи минимални заплати, които да бъдат гарантирани, на ниво, което отговаря на нуждите на работника и неговото семейство в икономическите и социалните условия на страната, като същевременно се гарантира достъпът до заетост и стимули за търсене на работа“.

3. Създаване на „Европейска банка за климата“ за финансиране на екологичния преход

Друг акцент в изявлението на Макрон е ангажираността към околната среда. Държавният глава на Франция призовава ЕС да поеме водеща роля в екологичната борба, като предложи създаването на "Европейска банка за климата", която да финансира екологичния преход, и европейска здравна сила, която да „засили контрола върху храните“. Еманюел Макрон предлага Европа да си постави за цел да намали наполовина потреблението на пестициди до 2025 г., а общият стремеж да бъде пълното отказване от тях.

И накрая, той призовава за "финансиране на иновациите чрез оборудване на новия Европейски съвет за иновации с бюджет, сравним с този на Съединените щати, за да поеме водеща роля в нови технологични пробиви, като изкуствен интелект".

4. Учредяване на агенция за защита на демокрацията

„Европейският модел се основава на свободата на човека, разнообразието на мненията и на творчеството. […] Предлагам създаването на Европейска агенция за защита на демокрацията, която да предоставя европейски експерти на всяка страна член, за да защити тя собствения си избирателен процес срещу кибератаки и манипулации. И в същия дух на независимост трябва да забраним финансирането на европейски политически партии от чужди сили. Трябва да прокудим от интернет чрез европейски правила всяко изразяване на омраза и насилие, защото уважението към индивида е темел на нашата цивилизация на достойнството“.

5. За защитата на нашия континент

Тук Еманюел Макрон говори за преосмисляне на шенгенското пространство, изразяваща се в строг граничен контрол и паневропейска солидарност, за обща Гранична полиция, за Европейска служба за убежище, за Европейски съвет за вътрешна сигурност, за Договор за отбрана и сигурност.

Накрая Макрон пледира за свикването до края на тази година на Конференция за Европа, на която да бъдат предложени всички необходими промени в политическия живот на ЕС.

КОМЕНТАР

И така, кои са основните области, върху които е поставил своя акцент френският президент? Това са:

1. Протекционизъм в европейски мащаб, наречен за благозвучност „европейски предпочитания“.

2. Социални придобивки за изравняване статута на работещите в целия ЕС.

3. Мерки за климата и екологията в най-общ план.

4. Мерки за затягане на идеологическата чистота по защита на демокрацията.

5. Мерки за създаването на псевдосилови институции в областта на европейската отбрана и защитата на границите.

Какво може да се каже най-общо?

Първо, че липсва всякакъв комплексен подход, цялостна визия за бъдещето на ЕС, каквато и да било методология и яснота как посочените цели могат да бъдат постигнати. Да, Макрон посочва някои важни проблеми, стоящи за разрешаване пред ЕС. Но липсва дори зачатък от някакъв план за цялостно преустройство на ЕС, за излизане от разкраченото положение, в което Съюзът се намира между Европа на Отечествата и Съединени европейски щати. Не, Макрон предлага нови бюрократични структури и нови политики в старата оплетена, тромава и безперспективна конструкция на сегашния ЕС. Което със сигурност означава, че тези нови структури ще работят по стария начин и няма да постигнат очакваните от тях резултати, а само ще плодят бюрокрацията и съдействат за разхищаването на времеви и финансов ресурс.

Второ, един реформатор от европейски мащаб би трябвало да е наясно с методологията, с помощта на която би трябвало да построи своята програма, за да бъде тя стройна, непротиворечива и ефективна. От памтивека се знае, че нещата трябва да вървят от общото към частното. Макрон се опитва да формулира общото: според него това били принципите на свободата, защитата и напредъка. Нещо като „свобода, равенство, братство“ от епохата на Френската революция с осъвременен еволюционен оттенък. Само че Макрон би трябвало да е наясно, че подобни девизи се възприемат от милионите граждани само ако не са предмет на продължително и безскрупулно словоблудство, каквото в ЕС процъфтява от поне 30-тина години. Поради което и хората само ще се понамръщят като от слушането на нечие фалшиво пеене и тутакси ще забравят какво им е било казано.

Трето, мерките на Макрон, водещи към европейско обновление, не само че са несистемни и неподредени в обща конструкция, но са и твърде неясни:

Европейските предпочитания не са нищо друго освен неловък опит за установяването на протекционизъм в европейските граници, при което се говори не само за митнически ограничения (каквито са формите на обикновения търговски протекционизъм), но и за санкции и забрани. При това цитираните обекти, срещу които би трябвало да се стовари секирата на въпросния протекционизъм, се оказват големите цифрови компании най-вече от САЩ и Китай. Няма що, истинска трансатлантическа солидарност!

Социалният аспект за Макрон се ограничава в общата минимална работна заплата (МРЗ) за целия ЕС. Само дето не става ясно под каква форма ще се явява тази МРЗ – дали ще е в еднаква абсолютна стойност за целия ЕС, или това ще бъде някакъв процент от средната работна заплата за всяка страна, който трябва да бъде един и същ навсякъде (примерно във всяка страна МРЗ трябва да бъде, да речем, 60% от средната работна заплата). Не се посочва и откъде ще бъдат взети парите, за да се сбъдне това изравняване. Ако трябва да бъде дадена оценка на това предложение, то трябва да бъде наречено „художествен блян“ на социал-мечтател на средна възраст. Подобно действие не би могло да бъде извършено със силите на отделните държави, особено ако са бедни, а никоя по-богата държава няма да се съгласи нейните данъкоплатци да хрантутят бедняците от периферията на ЕС. Още повече, като се има предвид огромната задлъжнялост на богатите страни.

Мерките за защита на климата и изобщо екологията чрез учредяването на нови бюрократични структури изобщо не си струва да бъдат коментирани, докато съществува повсеместно изнасяне на мръсните производства от благополучната част към бедната периферия и докато съществуват преференции, каквито в края на миналата година бяха дадени на Полша не само да удължава живота на своите многобройни и силно замърсяващи ТЕЦ, но и цяла година да сключва договори за ново строителство на ТЕЦ. Смехотворни са и призивите за по-малко пестициди, като се има предвид, че земите на цяла Европа са тотално замърсени, а огромната част от зеленчуците се произвеждат по хидропонния метод без наличието на почва. Не бих искал да споменавам как Европа почти беше клекнала пред натиска на САЩ при изработването на договора за Трансантлатическо партньорство за търговия и инвестиции, който за щастие беше отменен от Доналд Тръмп.

Не би ми се искало да коментирам и за учредяването на Агенция за защита на демокрацията, която мнозина коментатори тутакси сравниха с прочутото Министерство на истината от фамозния роман на Оруел „1984“, което се занимавало с информацията, забавленията, образованието и изкуствата, и отговаряло за пропагандата. Все повече и повече явления в родния европейски живот говорят за връщане към практики, които добре познавахме от епохата на Развития социализъм и които бяхме започнали да позабравяме.

Ако пък говорим за обща отбрана и обща сигурност, как си я представяме? Макрон говори за сигурни граници, но не споменава дали тези граници ще спират изцяло мигрантските потоци, или само ще ги канализират. Защото Глобалният пакт за миграция на ООН, приет съвсем наскоро (който Франция подписа), говори почти само за едно: за организиране на истински мигрантски трафик от Африка и Азия към Европа (апропо, на този пакт си струва да се посвети отделна аналитична статия). А когато се говори за обща отбрана, възможно ли е тя да съществува паралелно с НАТО? На мен това ми изглежда като двувластие в областта на отбраната. А подобно нещо никога и никъде не е водило към добро.

Накрая би трябвало да кажа, че купчината недотам добре обвързани и обмислени предложения на френския президент Еманюел Макрон ми изглеждат като предизборно кукуригане на неукрепнало галско петле, а не като сериозна визия за бъдещето на Европа. Репутационните удари, които Макрон понесе покрай бунта на „Жълтите жилетки“, трябва да се поправят с доста популистки предложения към европейските граждани. Освен че са несистемни, те са и в противоречие с интересите на много страни и неминуемо ще срещнат отпор. А и гражданите вече не възприемат лозунгите за чиста монета.

Диалогът за бъдещето на Европа е абсолютно необходим и ще бъде предприет. Но след изборите за Европейски парламент.

От други хора и в други формàти.

А не от Макроновци. /БГНЕС

--------------------------

Петър Клисаров, политолог и автор на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на протестите 2013 – 2014 г. " и др. Анализът е направен за БГНЕС.