Петър Клисаров: Медиите и демокрацията
Демокрацията е царство на словото. Тя е начин на управление, основан върху непрекъснати избори. А всеки избор е свързан с изграждане на лично и колективно мнение, с харесване и нехаресване, с предпочитане на едни личности, идеи, партии и обещания пред други. Всяко предпочитане и харесване в днешния свят възниква изцяло във взаимодействие с медийната среда. От което следва, че и най-малкото изкривяване на медийните образи в една или друга посока води до сериозни последствия в душите и умовете на хората.
Субективните, пристрастни и целенасочено обработващи публиката медии са истински бич за демокрацията. Медиите, които ежедневно, ежечасно навират в очите ни едни и същи политици, по повод и без повод, едва ли се различават от психотропните вещества. Всъщност какво означава „психотропен“? „Този, който обръща психиката“. Това означава тази дума. Нима не ни насочват нашите медии погледа и вниманието само в една посока – посоката на властимащите и на техните сателити от т.нар. опозиция? Нима не виждаме, че през целия период между изборите управляващите и „официалната опозиция“ не слизат от ефира на телевизиите и радиостанциите, от страниците на вестниците. Виждаме го. До такава степен, че ни се набива дълбоко в съзнанието.
А не виждаме ли, че дори в краткия период на предизборната кампания (всичко на всичко един месец) ефирът отново е запълнен с физиономиите на същите хора? На властимащи, официална опозиция и стари муцуни, на които всички им знаят и кътните зъби, и любовниците, и далаверите, и интелектуалната немощ. А всички онези, които имат някакви идеи, които смятат, че могат да предложат алтернативи, които са свежите, нови лица, са натикани като сардели в някакви формàти, в които трябва за 3-4 минути да изложат цяла концепция за управление. Да не говорим, че авторите на предаванията не си правят труда дори да ги организират тематично, а сега, в настоящата кампания, имаше случаи, в които дебатираха едновременно за различни населени места, често забравяха, че става дума за местни избори, и говореха за национални задачи, и т.н, и т.н.
Цялата тази атмосфера, която медиите създават, е другата форма на фалшифициране на изборите. Образно казано, със своята дейност те като че ли подменят бюлетините в тъмната стаичка, като че ли държат ръката на гласуващия да посегне не към една, а към друга бюлетина. Не е случайно, че управляващите ни задкулисни клики държат толкова силно да владеят медиите. И да насочват чрез тях общественото мнение в изгодна за тях посока. А като дългосрочна цел – да принизяват вкусовете, да опростачват младите поколения, да пропагандират пошлост, простащина, безнравственост и извратеност. Такава маса, пребиваваща на най-ниското културно стъпало, с елементарна и неустойчива ценностна система, е субстрат, крайно удобен за манипулиране. И „господарите на деня” имат своите безспорни успехи в тази насока. Неслучайно в международните класации по свобода и обективност на медиите тази година организацията "Репортери без граници" ни отреди 109-то място от 180 класирани държави.
Това, което медиите вършат, опровергава тезата, че живеем в страна с демократично управление. Защото основният стълб на демокрацията се нарича „равно избирателно право“, при което всеки може да избира и да бъде избиран. Нима е равно избирателното право, когато, отвориш ли която и да е медия, от нея потича или Йорданка Фандъкова, или Мая Манолова, или и двете. Че дори в праймтайма на една от трите най-големи телевизии и на двете бяха посветени дълги хвалебствени предавания, в които те трябваше да се представят като обикновени простосмъртни, да разкажат какви са семействата им, как са децата и внучетата, доколко умеят или не умеят да готвят, как се справят с ежедневието, и т.н., и т.н. Надявам се, че поне телевизията е спечелила много пари…
От което следва, че системата за държавно управление, която господства в България, би трябвало да се нарича не демокрация, а криптоолигархия с елементи на демокрация.
Може ли това положение да се поправи? Разбира се, че може. Поне медийната вакханалия може да спре, като националните телевизия и радио отделят на парламентарно представените партии само по едно предаване за дебати за целия предизборен период непосредствено преди изборите, и толкова. Цялото останало време, предназначено за изборите, да бъде дадено на новите кандидати, за да могат те да изложат своите виждания, и публиката да се запознае с тях.
И месец преди изборите да бъде забранено публикуването на каквито и да било социологически проучвания, тъй като тяхното предназначение е единствено да манипулира вота. Защото хората не искат да губят своите гласове и когато видят, че техният избраник ще получи примерно 1.5%, те решават да гласуват за някой друг. Така цялата картина се променя значително.
Но какво говоря? Нима котериите и кликите, наричащи се „политическа класа“, ще бъдат съгласни това така удобно за тях статукво да се промени? Разбира се, че не.
Но нали затова сме граждани, които според Конституцията сме основният източник на властта. От кого, ако не от всички нас, зависи да наложим нови стандарти на демокрация? /БГНЕС
----------
Петър Клисаров, лидер на ПП „Пряка демокрация“. Кандидат за кмет на София, за него може да гласувате с бюлетина №11.