Петър Клисаров: На ръба на бездната

ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА НЕЗАВИСИМОСТТА И тъй, на 24 август 1991 г. Украинската съветска социалистическа република получава внезапно своята независимост. Това става след поражението на Августовския пуч срещу Михаил Горбачов, въпреки че само 6 месеца преди това, на 17 март 1991 г., на Всесъюзния референдум за съхранение на СССР, 70.2% от украинците са гласували за оставането си в СССР. До този момент населението на територията, наречена Украйна, никога не е притежавало независимост и политическа субектност. Наистина в хаоса на Руската революция от 1917 г. възникват за кратко няколко украински подобия на държави: Украинска народна република (Хетманат), Западноукраинска народна република, Украинска съветска република. Но след Руско-полската война от 1919-1921 г. голяма част от териториите им биват включени в бъдещия СССР, а част – в Полша и Румъния. Всъщност първото държавно образувание, обединяващо териториите на цяла Украйна (която векове наред преди това носи названието Малороссия) е именно болшевишката УССР в рамките на СССР. Преди 28 години, в момента на получаването на своята независимост, Украйна е добре развита страна със силни институции на държавната власт, които напълно контролират обществото (дори украинската независимост не е обявена от националисти, а от комунисти), с развита индустрия, с изключително мощен търговски флот и десетки големи незамръзващи пристанища, с най-големия масив дълбок чернозем в света, забележително плодородие и мек климат, с третата по големина армия в света, с многобройно образовано и квалифицирано население и силна академична и приложна наука, космическа държава с една от най-добрите ракети в цялата история на космонавтиката – ракетата-носител „Зенит“. В допълнение към всичко това тя е ключова транзитна страна за търговията между Азия и Европа. С получаването на своята независимост украинските елити провъзгласиха курс към интегриране в ЕС. Като средство за постигането на тази цел те намериха, че е необходимо провеждането на политика на частично или дори пълно скъсване на своите връзки с Русия. На първо време тя се изразяваше в политически действия (като усилено говорене за евентуално членство в ЕС и НАТО), в ограничаване влиянието на руския език чрез преобразуване на стотици руски училища в украински и в нежеланието Украйна да взема участие в редица руски международни инициативи. Поради мудното напредване определени среди, свързани най-вече с институции в САЩ, решиха да проведат през 2004 г. т.нар. Оранжева революция, вписваща се в модните по онова време цветни революции. При провеждането на президентските избори през същата година се стигна до безпрецедентен трети тур, непредвиден в украинската конституция, само и само кандидатът на опозицията Виктор Юшченко да бъде избран. Управлението му обаче завърши печално, защото на следващите избори той получи 5% от гласовете, а премиерът Юлия Тимошенко бе осъдена на 7 години затвор по дело за превишаване на власт и служебни пълномощия заради сключване на неизгодни договори с Русия за доставка на газ. В края на управлението на считания за проруски (без да е такъв) следващ президент на Украйна Виктор Янукович, когато предстоеше подписването на договор за асоциация с ЕС, избухнаха нови протести, наречени Евромайдан, заради отлагането на това подписване. Причината беше в съпротивата на Русия, която смяташе, че ако се премахне митническият контрол за европейските стоки на украинските граници, то тези стоки ще проникват свободно и в Русия поради безмитния режим и на руско-украинската граница. Русия настояваше за тристранни преговори по въпроса с Украйна и ЕС. Отлагането на подписването на споразумението за асоциация с ЕС бе посрещнато с голям гняв и тиражирано в медиите като огромно предателство. Към спонтанните протести незабелязано се присъединиха въоръжени провокатори, започна насилие, след това – стрелба, вследствие на което през периода на протестите бяха убити 106 души. В края на 2017 г. италианската телевизионна програма „Матрикс“ излъчи 20-минутен филм на разследващия журналист Джан Микалесин, в който бе обявено, че голяма част от убитите демонстранти и представители на органите на реда са били разстреляни от грузински командоси, изпратени от бившия грузински президент Саакашвили и ръководени непосредствено от Сергей Пашински, депутат от партия „Баткившчина“ и главен ръководител и координатор на Евромайдана. За същото ставаше дума и в публикувания в интернет телефонен разговор между външния министър на Естония Урмас Пает и върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи Катрин Аштън 5 дни след разстрелите на Майдана. В тях Пает разказва на Аштън за разговорите си с украинските патолози, извършили аутопсии на труповете на убитите, според които раните на пострадалите и от двете страни са от едни и същи оръжия. Информацията от този запис не бе опровергана. НЕУДЪРЖИМАТА ДЕГРАДАЦИЯ НА УКРАЙНА След преговори между управляващи и опозиция на 21 февруари 2014 г. се стигна до решението за провеждане на предсрочни президентски избори до края на годината и образуване на „правителство на националното доверие“. Гаранти на споразумението бяха външните министри на Германия и Полша, както и високопоставен чиновник от външното министерство на Франция. Но буквално още на следващия ден бе сменено ръководството на парламента, а новият му спикер излезе от негово име със заявление, че поема властта в свои ръце. Така започна насилствен преврат, който завърши с незаконното отстраняване на Виктор Янукович и насрочването на предсрочни президентски избори през май 2014 г. След провеждането им цялата власт бе предадена в ръцете на най-радикалните украински националисти, чийто лидер впоследствие се оказа новоизбраният президент Петро Порошенко. С това започна тоталният срив на Украйна. Първо Русия с прецизно подготвена акция неутрализира без нито един изстрел 25-хилядна войскова групировка на Украйна в Крим, проведе референдум и възстанови контрола си върху полуострова, с което избягна попадането му в американски ръце (нека да припомня, че до средата на май на сайта на Департамента по отбрана на САЩ стоеше обществена поръчка за строителни работи в Севастопол). Поради надигащите се гонения на етнически руснаци в Украйна възникнаха бунтовнически движения в източната й част, приключили с образуването на две републики – ДНР и ЛНР. Украинските власти, вместо да започнат преговори, предпочетоха да насочат срещу тях войска и през лятото на 2014 г. в Донбас започна истинска широкомащабна война. В критичния момент през юли, когато Донецк и Луганск бяха обкръжени, движението между тях – прекъснато, а командоси шетаха из центровете им, изведнъж се заговори за контраофанзива и ето че ок. 10 000 бунтовници подгониха ок. 60 000 украински войници. Това явление бе наречено „Северен вятър“ и, разбира се, отразяваше навлизането на руски войски, дошли да спасяват етническите руснаци от масови погроми и убийства. Украинската армия претърпя серия от тежки поражения, приключили с преговори и сключването на 2 поредни споразумения, второто от които – „Минск-2“ бе призвано да прекрати войната и сложи началото на политическо урегулиране. Гаранти на това споразумение бяха Русия, Германия и Франция в лицето на Путин, Меркел и Оланд. Настъпи относителен мир, но ежедневните размени на артилерийски удари продължават вече пета година. Донбас си остана кървава рана за Украйна. Но безумията не се ограничиха с гражданската война, а обхванаха всяка сфера от икономическия, политическия и социалния живот в страната: Икономиката претърпя тотален срив – БВП от 187.7 млрд. долара през 2013 г. спадна до 91.03 млрд. през 2015, тоест повече от 50%, В действителен или фактически фалит са най-могъщите и високотехнологични сектори от икономиката – самолетостроенето, корабостроенето, космическата индустрия, електрониката, тежкото машиностроене, и т.н. 5 от 6-те крупни нефтопреработвателни завода са спрени. Химическата промишленост също е с огромен спад. От 46 млн. души през 2014 г. населението е спаднало до 27-28 млн. души – за това говорят редица проучвания, базиращи се на потреблението на хляб, вода и други насъщни стоки, защото меродавни данни няма откъде да бъдат получени; по признание на самите власти ок. 10 млн. души са напуснали Украйна като временни гастарбайтери и работят главно в Русия и Полша, но също и в Италия, Германия, Канада, Португалия и другаде; очаква се, че част от тези хора ще се върнат, но повечето – не; техен е и приносът за внасянето в Украйна през 2018 г. на повече от 14 млрд. долара; показателно беше и участието в последните избори: на тях се явиха под 19 млн. избиратели, докато на изборите през 2014 г. те бяха ок. 29.5 млн.; естествено, трябва да се отчете, че ок. 5 млн. души (2 в Крим и ок. 3 в Донбас) никога повече няма да се върнат в Украйна; Цените на ключови стоки, като газ за битови нужди, парно, електричество и др. нараснаха през 5-годишния период повече от 6 пъти, което постави в критично положение милиони хора; Пълен срив претърпя здравеопазването – то вече почти изцяло е платено и е труднодостъпно за населението: доказателство за това е неудържимата епидемия от морбили, заливаща страната: така например от всички 82 000 случая на морбили за 2018 г. в Европа повече от 53 000 се падат на Украйна; В страната шестват въоръжени групировки, а в оборот сред населението са 6 милиона единици стрелково оръжие; Според глобалното изследване на „Галъп“ за щастието от 2016 г. Украйна е сред най-нещастните страни в света заедно с Южен Судан и Хаити – на 133-то място от изследвани 151 страни. Същевременно икономически разследващи журналисти доказаха с документи, че имуществото на президента Порошенко е нараснало ок. 30 пъти и достига до 8-9 млрд. долара. КАКВО ПРЕДСТОИ? Най-големите проблеми на Украйна през следващите месеци ще дойдат от Русия. След присъединяването на Крим и войната през 2014 г. в Донбас Русия се стремеше да действа пределно внимателно в отношенията си с Украйна. Не си позволяваше да отвръща дори на крайно недружелюбни действия. Но непосредствено преди изборите в отговор на поредните обявени от Украйна санкции срещу Русия бе обявено, че Русия прекратява доставките на нефт и нефтопродукти, както и други енергоносители за Украйна. Понеже ок. 45% от петрола и неговите деривати Украйна получава с посредничеството на Беларус, те са значително по-евтини, отколкото на международния пазар. Това означава ново, значително поскъпване, което ще се отрази на редица производства и най-вече – на транспорта и земеделието. Което пък от своя страна ще доведе до нова ескалация на цените и инфлацията. През тази година изтича дългосрочният договор за транзит на газ през Украйна за ЕС. Със строителството на „Северен поток – 2“ и „Турски поток“ по-голямата част от транзита на газ през Украйна ще отпадне. А Украйна получава от транзита на руския газ ок. 3 млрд. долара годишно, т.е. ок. 3% от своя БВП. Прекратени са и доставките на въглища от Русия за Украйна. Всъщност това бяха донбаски въглища, оформяни документално като руски при закупуването им. Този факт ще създаде огромни проблеми на ТЕЦ-овете и металургията на Украйна, защото горивните камери на тези предприятия са проектирани именно за този вид въглища и използването на други ще води до бързото им износване и повреди във филтрите. В Украйна работят 15 атомни реактора в 5 АЕЦ, чийто срок на годност изтича в началото на 20-те години. Ако Русия откаже да удължи срока на експлоатацията им, това означала, че те ще трябва да бъдат затворени и Украйна ще се изправи пред енергиен колапс. Очевидно е, че е дошло време разделно и новият президент ще трябва да действа бързо. И че действията му ще трябва да са в приятелски към Русия дух. В противен случай пълният колапс на украинската икономика е неминуем, а това означава и разпад на държавата. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Украйна имаше всички шансове да бъде процъфтяваща и щастлива страна. Условието за това беше да остане неутрална и да се възползва от геостратегическото си положение на мост между ЕС, от една страна, и Русия и Азия, от друга. Но тя предпочете да се превърне в предмет на спор между великите сили, с което подписа смъртната си присъда. Очевидно беше, че Русия по екзистенциални причини няма да допусне един огромен народ, който в продължение на цяло хилядолетие е бил част от него, да се превърне в многомилионна враждебна маса. Както е очевидно, че именно към това се стремеше Глобалният запад и най-вече САЩ, които само за Евромайдана – според изказването на заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд – са похарчили повече от 5 млрд. долара. Погрешното целеполагане в дългосрочната политика на Украйна доведе страната до ръба на бездната. Дали ще се отдръпне оттам, ще видим съвсем скоро. /БГНЕС