Петър Клисаров: Нашата цел е да работим за пряка демокрация
„Нашата цел е да работим за постигането на висшия етап от развитието на демокрацията – пряката демокрация. Но ние не разбираме пряката демокрация като често провеждане на референдуми, защото това е тромаво, скъпо, неефективно и при сегашното състояние на медиите – подложено на голямата опасност от манипулации“. Това заяви в предаването „Референдум“ на БНТ Петър Клисаров, председател на ПП „Пряка демокрация“.
„Нашият модел е цялостна система за лесно, бързо и евтино гласуване както за избор на всички представителства на Суверена, така и за контрол върху тях. И още по-важно – за контрол върху вземането на решенията“, добави Клисаров.
І. СОЦИАЛНА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
БЕЗРАБОТИЦА, ОБРАЗОВАНИЕ, ДОХОДИ:
БЕЗРАБОТИЦА
- ЕС отделя доста пари за борба с безработицата. Как резултатът от такива решения може да стане още по-видим?
- Безработицата е посочена на челните места в последното изследване на „Галъп“ за проблеми, с които трябва да се справи Европа – но страните са различни и имат различна степен на икономическо развитие. Може ли различията да се борят с общи мерки и какви?
ОТГОВОРИ:
Безработицата е грижа на националната държава. С нея борбата може да се води само чрез стимулиране на икономическата активност, създаване на условия за инвестиране и благоприятна бизнес-среда. Необходими мерки са и създаването на разгърната и ефективна система за квалификация и преквалификация, както и ефективна система на бюрата за труда, които да са в контакт и да имат доверителни отношения с безработните. ЕС може да подпомага борбата с безработица най-вече като престане да плоди безумни ограничения, квоти, директиви и всевъзможни документи. Би могъл да дава и know-how за подобряване работата на службите по заетостта, както и пари за тяхното материално обезпечение и добро функциониране. Би могъл да финансира и някои програми за трайно безработните, които нямат нагласа да се върнат към трудов живот – с тази цел в европейското законодателство би могло да се приемат норми за засилване на трудовата етика. Разбира се, мнозина хора губят работата си, често пъти по причини, независещи от тях. Такива хора трябва да получат подкрепа. Но безработният би трябвало да полага усилия да си намери работа. А не да се присъединява към разчитащите да живеят изключително от социални помощи. Такава прослойка отдавна съществува в Западна Европа, оформила се е и у нас. Практиката на безделие и паразитизъм трябва да се прекрати. След определен период от време, през който на безработните се дават пари да живеят и да си търсят работа, помощите трябва да се спират. И безработните, ако искат да получават някакви пари, да се насочват към публични програми на заетост в областта на екологията и поддръжката на инфраструктурата – засаждане на гори, поддържане на паркове, градини, неквалифициран труд към комуналните служби, и др.
Кои образователни и програми за квалификация подкрепяте?
ОТГОВОР:
Подкрепям програми, които:
1. Отговарят на потребностите на икономиката и бизнеса.
2. Подкрепени са с пари, база, преподаватели.
3. Търсени са от безработните.
Може ли ЕП да помогне за ограничаване на трудовия дъмпинг в Съюза?
ОТГОВОР:
Зависи какво разбирате под „трудов дъмпинг“.
Ако имате предвид по-ниските заплати, на които са готови хората от периферията на ЕС, то това не е трудов дъмпинг, защото такова е жизненото равнище в тези страни. И то не се подобрява с времето, въпреки че такива бяха обещанията, когато тези страни влизаха в ЕС. Точно обратното, качествените трудови ресурси и мозъците безмилостно се изсмукват от тези страни. Така че вината за подбиване пазара на труда в богатите страни си е изцяло вина на тези страни, които не положиха никакви усилия да подпомогнат по-бедните си събратя. И няма защо да се оплакват.
А ако говорим за дъмпинг от страна на имигранти, то единственият лек е границите на ЕС да престанат да бъдат пропускливи. ЕС трябва да си подбира качествена и малобройна имиграция, както го правят САЩ, които вече почти век събират мозъци от цял свят.
Може ли социалната политика и политиката на доходите да се решават на европейско ниво?
ОТГОВОР:
Може, ако ЕС се превърне в единна федерална държава. В противен случай това няма как да стане поради огромните разлики в богатството, доходите, социалната търпимост, цената на живота, потребителските кошници и т.н., и т.н.
Как гледате на идеята да има единна европейска минимална заплата?
ОТГОВОР:
Отговорът е същият като на предишния въпрос. За да има единна европейска минимална заплата, тя трябва да е много по-висока в страните от периферията, отколкото е сега. А пари откъде ще се вземат? Очевидно това няма как да стане с вътрешни ресурси, ще трябва по-богатите да отворят кесиите? А те склонни ли са на подобно нещо? Убеден съм, че не. Още повече, че всички богати страни са страшно задлъжнели и публичният им дълг почти на всички вече е минал равнището на БВП (брутния им вътрешен продукт). Ако говорим за идеята на Макрон, то не става ясно какво се разбира под единна МРЗ – в относителен план ли (тоест да отговаря на една и съща покупателна способност), в абсолютен ли (тоест навсякъде да е с една и съща номинална стойност)? Изобщо всички идеи на Макрон бяха предложения за работа на парче.
ПЕНСИИ
Познавате ли начини, с които ЕП може да приема решения за пенсионните права на гражданите на ЕС? До каква степен това може да е европейска отговорност?
ОТГОВОР:
ЕС може (и го прави) да приема рамкови условия за социалните права, включително пенсиите. Например, че всеки гражданин има право на вид (работна, социална, инвалидна и т.н.) пенсия при съответните условия. И това съществува.
Всичко останало е прерогатива и задължение на националните държави. ЕС би могла да носи пълната отговорност, ако – както посочих при социалната политика и политиката на доходите – ЕС се превърне в единна федерална държава. Но аз предпочитам за това да се грижат националните държави.
Одобрявате ли еднакво заплащане за равен труд, на едно и също работно място в ЕС?
ОТГОВОР:
Много бих искал да съществува подобно нещо, но това засега е утопия по причините, които изтъкнах по-горе за останалите социални проблеми.
До каква степен данъчната политика трябва да е в ръцете на отделните правителства и до каква – обща европейска тема?
ОТГОВОР:
Всичко зависи от модела на ЕС – дали ще е този, който е сега, дали ще върви към Съюз на Отечествата, или към СЕЩ. При този модел, да не говорим за Европа на Отечествата, данъчната политика трябва да е изцяло в ръцете на националната държава. Впрочем, ние и сега имаме редица тежки ограничения: например имаме задължителни минимални нива на акцизите върху горивата, цигарите и алкохола. А това са, кажи-речи, една четвърт от всички приходи в бюджета. Аз лично не подкрепям подобна данъчна политика. Именно поради нея имаме такива високи цени на горивата, които стопират растежа на икономиката.
ЕВРОПА НА ДВЕ СКОРОСТИ – РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ, ЕВРОПАРИ:
Възможно ли е да няма Европа на две скорости при толкова различия между страните-членки?
Да, възможно е, но при наличието на истинска солидарност, много сериозни програми за истинско (а не, както е сега, показно) изравняване на заможността в различните държави. Програмите бяха наречени „кохезионни“, т.е. програми за напасване, за постигане на хомогенност, за уеднаквяване. А ние напаснахме ли се, уеднаквихме ли се, приближихме ли се поне до равнището на доходи и заможност, съответно за производителност и качество на труда с напредналите държави? Аз лично не наблюдавам подобно нещо, дори смятам, че в някои отношения има отстъпление. За това, разбира се, основната вина се носи от нашите управляващи. Резултатът няма как да е по-добър, щом първата грижа на тези хора е семейното и котерийното им добруване.
Но и ЕС има огромна вина, защото, първо, от 2007 г. насам (като се започне с правителството на Иван Костов, премине се през това на Сакс-Кобургготски, на Тройната коалиция и се свърши с управлението на Бойко Борисов) ЕС оказва мощна морална и политическа подкрепа на тези правителства. Същевременно отделя минимални фондове, водещи към сближаване и си затваря очите, че голяма част от тях се крадат най-безскрупулно.
Най-важното:
1. Европа на 2 скорости е факт, защото не сме се приближили изобщо до развитите страни.
2. Вината за това е главно наша, но и ЕС си има своята вина.
3. Европа на 2 скорости ще доведе до неминуемия разпад на ЕС, или най-малкото – до разцепването му на няколко големи отломъка.
Кои страни в ЕС имат сходни проблеми с нашата страна и с кого бихте търсили възможност за общи действия?
Всички страни от периферията – като се започне от Прибалтика, мине се през Румъния и се свърши със страните в евро-чакалнята – Албания, Македония, Черна гора, Босна. Всички те преживяха драстична деиндустриализация (може би Румъния избягна донякъде тази участ) и депопулация, т.е. населението им се намали между 15 и 20 процента.
Разбира се, биха могли да се предприемат някакви общи действия с общи искания. Но главното е заможните страни в ЕС да проумеят, че бедността в периферията води към потенциални тежки проблеми. Народите в тези държави няма дълго да се примиряват с положението си на далечни бедни роднини, а това заплашва с потенциално разпадане на съюза. Засега това не става поради две причини:
страха, че излязат ли изпод крилото на ЕС, ще се почувстват слаби, нищожни и изложени на всички опасности в един враждебен и безмилостен свят,
все още съществуващата магия на Западна Европа от втората половина на ХХ в., когато тя беше най-привлекателното, културно, свободно, красиво, многообразно и приятно за живеене място в света. Въпреки бързата си деградация Западна Европа – ядрото на ЕС – продължава да притежава магнетична сила, особено за народите от Централна и Източна Европа, бивши членки на т. нар. социалистически лагер, каквито сме ние.
Но това няма да е вечно.
Най-важното:
1. Може да има общи инициативи на бедните страни.
2. ЕС трябва да проумее опасността от бедността в периферията.
3. Така няма да продължи вечно. Магията на Западна Европа ще се стопи и изчезне все някога.
Защо все още в България няма видим резултат за най-изостаналите региони? Какви решения бихте подкрепили?
Видим резултат има. Най-изостаналите региони продължават да изостават. И най-страшното – да се обезлюдяват.
Решения винаги има. Но те трябва да бъдат много обмислени, комплексни, подкрепени ресурсно (с финанси, специалисти и изпълнители) и отлично планирани. Всички наши региони имат немалък потенциал, но той трябва да се открие и използва правилно. И както казах, решенията трябва да бъдат комплексни, тоест:
да се изгради модерна инфраструктура
да се изградят достатъчни на брой предприятия с достатъчно на брой работни места
да се осигури пазар на продукцията на тези предприятия
да се осигурят максимални стимули за дребния и среден бизнес
да се построят добри комуникации
С подобни комплексни програми би могло да се кандидатства в ЕС за подпомагане по линията на Кохезионния фонд. Но за съжаление Кохезионният фонд досега подкрепя само строителството на пътища и инвестиции в околната среда. Би могъл да се използва и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), както и Европейският социален фонд (ЕСФ). При добро национално планиране и много умело съчетаване възможностите на тези фондове би могло да се осигури немалка част от необходимите фондове.
Но би могло и да се пледира самият ЕС да обърне внимание на този наболял проблем и да създаде нов фонд за подпомагане комплексното развитие на най-изостаналите региони в Европа.
И последно: необходимо е и национално участие. Нещо повече, ако европейските фондове не достигат или желаните промени не съвпадат с целите и изискванията на европейските фондове, трябва смело да се вземат целеви кредити и промяната да се осъществява. Ако всичко се управлява добре и не се краде, тези кредити лесно ще се върнат.
Не може повече да се търпи цели цветущи някога региони да се превръщат в запустели и безлюдни, подивели места.
А и трябва да се знае, че ако не се направи нищо, държавата пак ще похарчи тези пари, само че за социални помощи на безработните, за борба с престъпността (защото бедността и безизходицата са един от факторите за престъпността), за справяне с наплива на бедни хора към големите градове и проблемите, които тези процеси създават, и т.н., и т.н.
Най-важното:
1. За най-изостаналите региони са необходими комплексни планове.
2. Те частично могат да се финансират по европейски фондове.
3. Ако това финансиране е минимално или дори отсъства, трябва да се прави с кредити, защото държавата все едно ще похарчи немалко пари, но не за развитие, а за помощи и борба с престъпността.
4. Никоя власт няма правото да търпи цели региони да затъват в запустение и да подивяват.
ПРАВОСЪДИЕ, СИГУРНОСТ, МИГРАНТИ
Какво трябва да бъде общото решение на ЕС за мигрантите? Приемате ли тезата, че това е стъпка за решаване на демографския проблем на Европа?
Общото решение на ЕС за мигрантите трябва да бъде осигуряването на няколко неща:
1. Непристъпни граници чрез обща гранична политика и общи гранични съоръжения.
2. Мощни филтри в миграционните коридори:
а) в Северна Африка (главно Либия) за спиране на потока от Субсахарска Африка;
б) в Източното Средиземномоние (Ливан, Турция) за спиране на потока от Ирак, Сирия, Пакистан и Афганистан
3. Помощи и инвестиции в невралгичните региони, откъдето се очаква най-голяма миграция. В тези страни паралелно с подкрепата за местните икономики трябва да върви просветителска програма за намаляване на раждаемостта.
4. Програма, подкрепена с институционални и методически инструменти, за подбор на качествени кадри във всички области: учени, хора на изкуството, хора с образование, които да бъдат приемани и подпомагани при интеграцията в Европа.
Да се решават демографските проблеми с имигранти от най-бедни и изостанали региони, самите те без образование и с манталитет, произлизащ от примитивни общества, е безумие и трябва да се прекрати по най-бързия начин.
Смятате ли, че ЕП има надеждни механизми за мерки за борба с корупцията в отделните държави–членки?
Не. Не смятам.
Смятам, че корупцията е явление, съпътстващо човечеството от превръщането на ловците и събирачите в уседнали земеделци и никога няма да бъде изкоренено.
Нещо повече, корупцията се увеличава пропорционално на увеличението на националното богатство. Методите и похватите й се усъвършенстват с усъвършенстването на обществените практики, науката и разпространението на информация. Никога в историята не е имало по-благоприятна почва за корупция от модерните времена.
За да се намали значително корупцията, трябва да се създаде комплексен механизъм на взаимни зависимости и проверки по върховете, включително с най-модерни технически средства.
Но това е невъзможно, защото „върховете“ не желаят изграждането на такива механизми.
Най-важното:
1. Корупцията е вечно явление, което нараства с нарастването на богатството и възможностите на обществата.
2. За да се намали корупцията, необходимо е създаването на механизъм за взаимен контрол и взаимозависимости по върховете. Но те не искат това.
Европейската прокуратура – виждате ли я като работеща институция?
Не. Би могла да бъде работеща само при положение, че ЕС се превърне в единна федерална държава.
Докато съществуват суверенните национални държави правораздаването ще бъде техен приоритет.
А и честно да си призная, смятам, че колкото по-отдалечено е правораздаването, колкото по-централизирано е то, толкова е по-неефективно и бюрократизирано.
Така че в европейската прокуратура виждам още една бюрократична, нищоправеща, скъпоструваща, пречеща организация.
Външна политика – трябва ли ЕС да има обща армия?
Разбира се, че трябва да има. Не може в нашия свят – и в модерния, и в постмодерния – да има субект, претендиращ да бъде Велика сила, който да няма могъща армия. Сегашното положение на ЕС в това отношение е парадокс.
Крайно време е ЕС да създаде своя силна войска, която ще е сбор от войските на страните-членки. Тази войска би трябвало да бъде организирана по подобие на НАТО, да има общо командване, общи планове, да провежда общи учения на всички родове войски. Всяка страна трябва да има военна мощ, каквато сама прецени, че й е необходима, но въоръженията й трябва да бъдат съвместими с тези в другите страни, а личният й състав – да бъде обучен по общи методики. Европейската войска трябва да бъде съпоставима по възможности с тези на САЩ, Русия и Китай. Необходимо е и развитието на собствен военно-промишлен комплекс, произвеждащ необходимите оръжия и оръжейни системи за всички родове войски.
Същевременно трябва да се прекрати участието в НАТО. Това – искам дебело да подчертая – не означава, че САЩ ще престанат да бъдат основният геополитически партньор на ЕС. Но партньор, а не ментор или сюзерен.
Най-важното:
1. Трябва да има армия, състояща се от армиите на всички страни-членки със структура и командване, подобни на тази на НАТО.
2. НАТО трябва да отпадне.
3. САЩ трябва да останат основният стратегически съюзник, но на равноправни начала.
В кои сфери трябва да се преосмисли външната политика на ЕС?
1. В зависимостта си от САЩ. Европа трябва да стане равноправен субект и да престане да бъде васал. Разбира се, САЩ трябва и занапред да бъдат стратегически партньор на ЕС. Но партньор, а не сюзерен.
2. Европа трябва да престане да захранва Китай с технологии и инвестиции, защото съвсем скоро Китай ще достигне икономическа мощ, която ще спъва развитието на Европа. И тогава тя ще започне да обеднява – първо относително, а след това абсолютно. Този процес вече се наблюдава. Достатъчно е да видим темповете на развитие и преместването не само на предприятия, но на цели отрасли в Китай. Тези мерки трябва да бъдат стриктно съгласувани със САЩ, с които ЕС трябва да води единна политика на ограничаване влиянието на Китай.
3. ЕС трябва да води политика на тесни икономически, политически, културни и други връзки с Русия и да престане да провежда безумната си политика в Украйна. По въпроса имам написани аналитични статии.
4. ЕС трябва да се върне като фактор в Близкия изток. Това би било възможно само ако води принципна и добронамерена политика, която не включва събаряне на неугодни режими, военни нахлувания и износ на демокрация. Народите трябва да се уважават и да не им се натрапват чужди модели с уж добри намерения, зад които винаги надничат користни интереси.
5. Особен резерв за развитието на Европа би могла да бъде Африка – континентът, от който се очаква да се превърне в един от двигателите на световното развитие в близко бъдеще. ЕС е най-изостанал в сравнение с геополитическите си съперници САЩ, Китай и дори Русия в контактите, връзките, инвестициите и сътрудничеството с Африка.
ЕНЕРГЕТИКА:
Зелени технологии, газ, АЕЦ – кое да е бъдещето на Европа?
Бъдещето е съвършено ясно. След подписването на Парижкото споразумение за климата и продължителни преговори между страните-членки ЕС постигна съглашение през декември 2018 г. за спиране на всички субсидии за ТЕЦ в ЕС до края на 2025 г. и за безкарбонова Европа, тоест пълното спиране на всички ТЕЦ до 2050 г., като по-голямата част от този тип централи ще престанат да работят в периода 2030-2035 г.
ТЕЦ с основно гориво въглища произвеждат ок. 40% от световното производство на ел. енергия, а в някои страни – и много повече (Китай – 70%, Полша – 80%, Австралия – 63%, България – 46%). В Европа делът на ТЕЦ-овете в производството на електричество, е ок. 25%.
В отсъствието на ТЕЦ остават 2 основни източника на ел. енергия – ядрената енергетика и възстановяемите източници (ветрогенератори, слънчеви панели, водно-електрически централи). Друго няма. Като се има предвид, че генерацията от възстановяеми източници е зависима от природните условия и силно променлива в рамките на денонощието, единственият стабилен източник на енергия остава ядрената генерация.
Така че АЕЦ са абсолютно необходими за бъдещето на енергетиката. В тези технологии тепърва ще бъдат инвестирани огромни средства, за да се построят ефективни централи, които ще използват не редкия изотоп на урана 238, а несравнимо по-често срещания 235, който обаче е стабилен и изисква съвсем други технологии. Заедно с уран-235 като гориво ще бъде използван и торият. Огромни инвестиции ще бъдат вложени и в разработката на термоядрения синтез, но все още човечеството е много далеч от успех в тази област. Въпреки това трябва да се отбележи, че един от много малкото мегапроекти в Европа е строителството на ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) край селцето Кадараш в Южна Франция, който ще може да дава 500 мегавата мощност в продължение на 20 минути.
Най-важното:
1. ТЕЦ остават в миналото до 2030-2035 г.
2. Единствените 2 вида електрическа генерация остават АЕЦ и ВЕИ (перки, соларки, ВЕЦ)
3. АЕЦ тепърва ще получи огромно разпространение, като ще бъде променено и горивото – вместо уран-238 ще бъдат използвани уран-235 и торий. АЕЦ няма алтернатива като основен източник.
4. Един от малкото мегапроекти в Европа е ITER. Европа трябва да инициира и други мегапроекти в електрогенерацията.
НОВИТЕ ЛИЦА – ПО-МАЛКИТЕ ФОРМАЦИИ И НЕЗАВИСИМИТЕ КАНДИДАТИ:
Повече експерти или повече политици в листите ще повишат избирателната активност на евровота?
Разбира се, че в евролистите трябва да фигурират повече политици. Въпросът е: какви политици? Ако ще говорим за политици от досегашното статукво, те са омръзнали до смърт на избирателите.
Необходими са нови политици, които разбират по нов начин функционирането на ЕС и желаят постигането на действително ефективен съюз.
Народите искат политици-демократи, които ще търсят решаването на всички проблеми в съдействие с гражданите на Европа, а не в сговор на задкулисните елити.
Тенденциите напоследък са съвършено ясни: старите политически лисици предстои да бъдат отстреляни!
Най-важното:
1. Необходими са нови политици – демократи и необвързани със задкулисните елити.
2. В ход е тотална смяна на досегашните партии и политическото представителство.
Към кое европейско семейство ще се присъедините?
Партия „Пряка демокрация“ засега няма да се присъединява към никое европейско семейство, защото старите партии трябва да бъдат изхвърлени на политическото бунище, а новите все още не са с избистрен профил.
Когато намерим действителни съмишленици, ще образуваме нови формации.
От друга страна, искам дебело да подчертая, че ще сътрудничим с всички партийни семейства в ЕС по всички важни въпроси, когато се очертават полезни и правилни решения. За нас е абсолютно неприемливо да се опълчваме срещу всичко само заради опозицията.
Ще следваме обявените от нас приоритети, ще бъдем принципни и конструктивни.
Най-важното:
1. Засега няма да се присъединяваме към никого – старите партии са на път да си отидат, новите партии са с неизбистрен профил.
2. Ще подкрепяме всичко добро, обмислено и перспективно.
Накъде да се развива ЕС след изборите?
ЕС трябва да се развива към нов модел на съюза, чиято основна цел трябва да бъде ефективността. За да бъде Велика сила, играч от ранга на САЩ, Китай, ако щете, Русия.
Ние виждаме 2 възможни посоки на развитие – Европа на Отечествата и СЕЩ. Сегашната тромава, недемократична, зле управлявана и крайно неефективна система трябва да бъде променена. Всички събития напоследък показаха, че настоящият модел не може да се справи с никакви предизвикателства и започва да се пропуква при първия по-голям натиск, както беше с миграцията.
Тепърва ЕС ще трябва да се справя с още по-големи предизвикателства, породени от новия етап на развитие на човечеството: изкуствен интелект, тотална роботизация, трансхуманизъм, тотален контрол върху цялото население, използването на технологиите за масови манипулации (скандалите с Фейсбук), и т.н.
Най-важното:
1. ЕС трябва да се трансформира към ефективен модел. Какъв ще бъде той, трябва да го решат гражданите на Европа.
2. Предстоят ни още по-големи предизвикателства и ЕС трябва да е готов да ги посрещне.
Какво конкретно трябва да се промени, за да има по-ефективни европейски политики?
Първо, необходима е повече демокрация! Сегашният модел на избор на определени институции (напр. Европейската комисия) и на вземане на решения не по демократичен път, а вследствие на задкулисни договорки между елитите (напр. инициирането и отпадането на преговорите по T-TIP), или пък по прищявка на някой влиятелен лидер (напр. Меркел и имигрантите), трябва да отпадне.
Трябва да бъде изработен нов механизъм на избори на всички европейски институции, както и на контрол върху тях от страна на европейските граждани.
Как, накъде и в сътрудничество с кого трябва да се развива Европа, не бива да бъде решавано от смехотворни „политици“ като Юнкер, Туск, Шулц, Могерини и др., а от европейските граждани. Защото само тогава можем да наречем този модел „демокрация“. А това, което имаме сега, няма как да бъде наречено другояче, освен като „криптоолигархия с елементи на демокрация“.
Най-важното:
1. Повече демокрация!
2. Нов механизъм на избори и контрол върху евроинституциите.
3. ЕС да се превърне в световна институция, изработваща визии за бъдещето. ЕС е естествената институция-визионер, но все още сама не съзнава това свое огромно предимство. То трябва да бъде формулирано, осмислено и организирано като най-големият think-tank (сиреч мозъчен тръст) на планетата.
ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ:
В някои европейски страни има силна подкрепа на референдумите и пряката демокрация. Как е възможно Европейският парламент да чува повече гласа на европейските граждани?
Нашата партия се нарича „Пряка демокрация“.
Нашата цел е да работим за постигането на висшия етап от развитието на демокрацията – пряката демокрация.
Но ние не разбираме пряката демокрация като често провеждане на референдуми, защото това е тромаво, скъпо, неефективно и при сегашното състояние на медиите – подложено на голямата опасност от манипулации.
Нашият модел е цялостна система за лесно, бързо и евтино гласуване както за избор на всички представителства на Суверена, така и за контрол върху тях. И още по-важно – за контрол върху вземането на решенията.
Без наличието на всички тези елементи не може да има ефективна и истинска демокрация.
Разбира се, на първо време трябва да използваме съществуващите възможности. В случай, че бъдем избрани, ние ще се опитаме да инициираме референдуми по ключови въпроси, като:
Трябва ли да бъде променен сегашният модел на ЕС?
В каква посока евентуално трябва да се развива ЕС – към Европа на Отечествата, или СЕЩ?
Трябва ли ЕС да има своя собствена войска? /БГНЕС