В експериментите екипът на Судха излял ултрачиста (MilliQ) вода в хартиени чаши при температури между 85 и 90 градуса по Целзий (185-195 градуса по Фаренхайт) и след това ги оставил да престоят 15 минути. След това авторите на изследването анализирали горещата течност под флуоресцентен микроскоп. Пластмасовите облицовки също били изследвани отделно за промени във физичните, химичните и механичните свойства. Д-р Судха описа резултатите като „стряскащи“.
„Можем да потвърдим изпускането във водата на микропластични частици, използвайки скенер. Еднократна хартиена чаша, изложена на гореща течност в продължение на 15 минути, има приблизително 10,2 милиарда субмикронни частици."
Чувствителна техника, която разделя химикалите, след това идентифицирала микропластмасите в горещата вода. Най-обезпокоително е, че анализът на пластмасовите филми открива наличието на тежки метали в течността.
„Това проучване показва, че трябва да се обмисли внимателно преди насърчаването да се използват заместители на биоопасни продукти и замърсители на околната среда“, казва директорът на института професор Вирендра Тевари. „Бързо сменихме пластмасовите с хартиени чаши за еднократна употреба.“
Тевари предлага връщане към традиционните теракотени чаши за еднократна употреба, които все още се използват в много части на Индия. Д-р Судха твърди, че удобството на хартиените чаши затруднява намирането на подходящ заместител. В съвременните офиси тези продукти вървят ръка за ръка с автомати за продажба на кафе и други дозатори за топли напитки.
„Определено има фактор за натиск от компаниите, които инсталират и поддържат автомати за кафе или чай, които са повсеместни в офисите“, казва говорител на екологичната благотворителна организация „Еколайф“. „Освен че отделят микропластмаси, както е посочено в изследването, хартиените чаши оставят след себе си тънки пластмаси, които замърсяват околната среда. Хартиените чаши за еднократна употреба не се разлагат на сметището и не могат да бъдат рециклирани. За тях съществува непрекъснато и нарастващо търсене, което може да бъде задоволено само чрез по-нататъшно обезлесяване."
„Еколайф“ изследва непластични филми на растителна основа, които могат да покриват хартиени чаши и са биоразградими. За съжаление този процес ги прави двойно по-скъпи за изработка. Изследователите установяват, че уличните търговци на чай и кафе имат много малки маржове на продажби. Това ги тласка да сервират напитките във възможно най-евтините чаши, често облицовани с восък, което ги прави още по-опасни.
„Хартиените чаши могат да имат опустошителни последици за здравето на нищо неподозиращото население“, каза говорител на „Еколайф“. /БГНЕС