Пламен Димитров: НАТО на 70 – рано е за пенсия

Най-голямата криза в историята на НАТО не е предизвикана от външен враг, а от драматичното оттегляне на Франция от военните структури на Алианса през 1966 г.

Недоволен от американската доминация в Пакта и от съществуващата според него ос Вашингтон–Лондон вътре в организацията, френският президент Шарл дьо Гол изтегля своите офицери от щабовете на НАТО и гони всички войски на съюзниците от територията на Франция. Тогава гневният държавен секретар на САЩ Дийн Ръск попитал Дьо Гол – „Вашата заповед за изтеглянето на американските войски от френска територия включва ли и телата на нашите войници, погребани във френски гробища?“. Кризата обаче е овладяна, тъй като останалите европейски съюзници от НАТО потвърждават виталността на трансатлантическата връзка и продължават да разчитат на американското лидерство в Алианса. След края на Студената война Франция започва постепенно връщане във военните структури на НАТО, което е формализирано с решение на президента Саркози от 2009 г.

През миналия месец обаче настоящият стопанин на Елисейския дворец Еманюел Макрон даде за британското сп. „Икономист“ едно скандално интервю, което бе изтълкувано от мнозина като знак за завръщането на Франция към голистката геополитическа линия. „НАТО е в мозъчна смърт“, каза Макрон и се мотивира с действията на Турция и САЩ, които подриват основите на Северноатлантическия пакт.

Наистина, в последно време недоразуменията вътре в НАТО станаха доста и поставиха под въпрос вътрешното сцепление в организацията. Доналд Тръмп настоятелно и дори истерично иска европейците да дават повече пари за отбрана, респективно да купуват повече американско въоръжение. Ердоган предприе едностранна военна кампания в Сирия и настоя съюзниците от НАТО да признаят Отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди за терористична организация. Макрон пък смята, че с толкова несговорчиви и своенравни лидери като Тръмп и Ердоган Алианса изпада в мозъчна смърт.

През тази седмица край Лондон се проведе поредната среща на държавните ръководители на страните от НАТО, която поне засега приглуши вътрешните противоречие в организацията. Форумът завърши с декларация, подкрепена от всички страни членки. В нея за пореден път се потвърждава ангажиментът за спазване на най-важния член пети от Вашингтонския договор, който предвижда нападение срещу една страна от НАТО да се разглежда като атака срещу всички държави от Алианса и изисква тяхната незабавна реакция.

Турция даваше сигнали, че ще блокира приемането на обновен план на НАТО за отбрана на Полша и прибалтийските републики, ако не бъдат удовлетворени нейните искания по отношение на сирийската военна операция и кюрдите. На самата среща край Лондон обаче това не се случи и планът бе одобрен. Явно Анкара е била убедена, че искането й е неизпълнимо и е по-добре да не руши консенсуса в организацията. Още повече, че в момента Турция е една от държавите, чиято сигурност е подсилена съвсем директно от Алианса. В рамките на мисия на НАТО в Адана и Карманмарш, в югоизточната част на страната, са разположени испански и италиански ракетни батареи „земя-въздух”, които бранят турското въздушно пространство, а в базата в Коня има натовски самолети АУАКС.

НАТО надживя СССР и Осама бин Ладен, вероятно ще преживее и сегашните вътрешни предизвикателства в лицето на Тръмп, Ердоган и Макрон. Този извод може да бъде направен от завършилата в Лондон среща на Алианса. Но истината е една – всички държави-членки имат полза от НАТО, защото колективната отбрана е по-евтина и по-ефективна от индивидуалната. Напъните на Тръмп да разруши фундамента на Алианса като постави под въпрос американския ангажимент по член пети от Северноатлантическия договор са безплодни. Президентът е възпрян както от Конгреса на САЩ, така и от собственото му непостоянство. Фактите не показват намален американски ангажимент към европейската отбрана. Напротив – откакто Тръмп е президент числеността на войските на САЩ, разположени в Европа, се е увеличила с 5%. Повече са станали и ученията на НАТО на Стария континент. От своя страна и европейците не са съвсем глухи за воплите на Тръмп и вече започнаха да увеличават военните си бюджети.

Иначе различното възприятие за заплахите си остава. САЩ се опасяват най-много от Китай и Русия, Полша и прибалтийските републики – от руския експанзионизъм, Турция – от кюрдите, Франция – от терористичните огнища в Близкия Изток и Африка, Италия и Гърция – от имигрантите. Но най-малък общ знаменател може да бъде намерен. Освен това в НАТО има и наднационални структури, които играят ролята на спотайващ елемент – щабове, командвания, администрация, изследователски звена.

Като цяло НАТО изпитва известна екзистенциална криза, защото бе създадена като организация за териториална отбрана, която да действа в точно определен географски район, а повечето от съвременните заплахи за сигурността са екстериториални. Но това не означава, че те не изискват колективен отговор. НАТО вече очерта като свои полета за действие и две отвъдгеографски сфери – киберпространството и Космоса. А и руската анексия на Крим от 2014 г. показа, че старата мисия за териториална отбрана не е загубила напълно своята актуалност.

В заключение - на организацията, която наскоро навърши 70 години, все още й е рано за пенсия. /БГНЕС

------------

Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерство на отбраната