Планински спасител: С хеликоптер или без, човек в планината няма да бъде оставен

„Спасителните акции в българските планини, извън случаите на ски пистите, са между 120 и 150 средно за година. На пистите сигналите са над 2 хил. годишно“.

Това каза в интервю за БГНЕС Милен Братанов от Планинската спасителна служба (ПСС) при БЧК.

Заварваме го на пост при поредното му дежурство на спасителна база „Алеко“ във Витоша, разказвайки ни за какво трябва да бъдат внимателни туристите и любителите на зимните спортове.

„Най-вече със студа, който може да причини измръзвания. След това със снежната покривка. Добре е хората да проверяват маршрута си за опасност от лавини, както и снежна покривка към момента – каква е дебелината, дали има навявания. Трябва да се има предвид, че зимата денят е доста кратък. Когато се скрие слънцето, зимната планина става съвсем различна, за разлика от лятото, когото дори и нощно време е приятно да се разхожда човек. Добре е да се предвиждат маршрути, които са по възможностите на туристите и да бъдат така планирани, че хората да бъдат на крайната точка в ранния следобед“, съветва опитният спасител.

Според него не трябва да се търси вина у туристите в случай на инцидент. „Случват се тези неща в планината. Не можем никого да обвиняваме. Такива са условията. Хората имат желание и нужда да ходят, да бъдат в планината, да предизвикват себе си. В никакъв случай не си представям, че някой се опитва да предизвика природата. Когато обаче човек е по-внимателен, вероятността за какъвто и да било инцидент е много по-малка“, напомня Милен Братанов.

Според него несъобразяването с прогнозата за времето или пълната липса на информация за нея от страна на излезлите в планината е една от най-честите причини за инциденти. „Долу, в града, времето е топло и хубаво, което подвежда някои хора и те идват в планината сравнително неподготвени. Много често топлото време в низините е причина за ураганни ветрове в планината“, предупреждава спасителят.

Във връзка с лавинната обстановка в българските планини той подчерта, че доскоро с информацията за нея е била ангажирана Планинската спасителна служба, но от миналата година в България е регистрирана „Лавинна асоциация“, която бързо се развива.

По наболялата тема за липсата на медицински хеликоптери у нас, които значително биха улеснили действията на спасителите по време на акция и биха спасили много човешки животи, Милен Братанов коментира: „С или без хеликоптер, човек в планината няма да бъде оставен. Цената са усилията, която Планинската служба ще хвърли и най-вече рисковете за спасителите по време на тежка спасителна акция и дълъг транспорт, както и времето, за което ще стигне пострадалият от мястото на инцидента до болнично заведение. За сравнение ще кажа, че един пострадал в Пирин планина стига до болница в София, в която има площадка за кацане на хеликоптер, в рамките на 60 минути“.

Така, с правилото за „златния час“ – краткото време от момента на инцидента до момента на оказване на медицинска помощ, всеки пострадал ще има много по-големи шансове за оцеляване. /БГНЕС