Излагането на някои условия на околната среда, като топлина, например, кара пластмасата да се разпада на много по-малки фрагменти, наречени микропластмаси, които могат да мигрират в храната.
Бутилки с вода за еднократна употреба, пластмасови кутии за храна, и опаковки за съхранение на препарати, храни, и др. са сред най-честите примери за това как микропластмасата може да мигрира в храната. Затоплянето на храна в пластмасови опаковки, дългото време за съхранение и вида на пластмасовата опаковка, която човек използва, влияят върху количеството микропластмаса и техните вредни химикали, които мигрират в храната.
Някои често срещани микропластмаси, вече присъстващи в храната ни, включват:
- Бисфенол А (BPA): Производителите използват този пластификатор, за да направят поливинилхлорид, „родителската“ пластмаса на много продукти.
- Диоксин: Това е страничен продукт - хербицид за и избелване на хартия, който замърсява околната среда.
- Фталати: Те правят пластмасите по-гъвкави, прозрачни и издръжливи и присъстват в много видове опаковки за храни.
- Полиетилен и полипропилен: Те правят опаковките леки и издръжливи и са най-често срещаните пластмаси, присъстващи в храните и околната среда.
Микрочастиците, открити в по-малки количества в храната, включват BPA и BPF, моно-(3-карбоксипропил), моно-(карбоксиизононил) и моно-(карбоксиизоктил).
Микропластмасите са фрагменти от стабилизатори, смазки, пълнители, пластификатори и други химикали, които производителите използват, за да придадат на пластмасите желаните им свойства, като прозрачност, гъвкавост и издръжливост.
Експертите обаче класифицират много от тези химикали като токсични и вредни за човешкото здраве:
- микропластмасата влияе на хормоните в човешкото тяло:
Учените смятат, че най-малко 15 от химикалите, използвани от производителите на пластмасови опаковки, вредят на ендокринната система. Тези химикали са структурно подобни на някои хормони в тялото - като естроген, тестостерон и инсулин, и имитират и нарушават естествените им функции, което води до неблагоприятни последици за здравето и увеличава риска от хронични заболявания.