По време на COVID-19 хората търсят контакт с природата чрез конете

Тодоровден е. Той е известен с кушиите, които се провеждат на много места в страната. Заради пандемичната обстановка на много места празникът няма да бъде отбелязан по традиционния начин.

За първи път Веселин Фотев, който е собственик на конна база Иваняне, нямаме да се състезава.

Стопанинът на близо 40 животни от различни породи, но преобладаващи арабски коне каза пред БГНЕС, че тази година празникът е по-различен заради пандемията, ограничителните мерки и фактът, че конете доста боледуват.

„Ние ги почитаме, и този ден също го почитаме като един от българските символи за здраве както е например новогодишното сурвакане, мартеницата, така и конския Великден. По принцип се прави кушия за здраве. Даже по стар обичай младите булки си мият косите с вода, която е натопена със сено или слама, но тези ритуали вече са забравени и сега остават само кушиите. Не е желателно да има кушии, защото при тях се събира много публика, а това в момента е опасно. Няма да участвам тази година, но това не ми пречи да почетем празника, защото той е нашето ежедневие“, заяви той.

Освен традиционната разходка и грижа днес за конете ще има повече концентриран фураж, ще има моркови, ще има ябълки за награда, защото това са техните лакомства, които те много обичат, обясни Фотев.

Той сподели още, че в годините назад е печелил състезания с два от жребците си - Хари Потър и Без Джорджо.

„Без Джорджо е шампион на 2015 на състезанието за арабските коне, а Хари Потър е първи през 2016 и 2017 на гладко бягане“, похвали се стопанинът им, на който преди часове му се е родило ново конче.

Попитан дали кон го лови COVID-19, Фотев каза, че и те не са защитени от този риск.

„Кон COVID-19 го лови и го ловят почти всички човешки болести. Ако медицината за хората е напреднала, но все пак не се справя в достатъчна степен, то за конете това важи в още по-голяма степен. Те боледуват много и, за съжаление, ветеринарната медицина не винаги помага, както и човешката всъщност“, поясни инженерът, посветил част от живота си на конете.

Той обясни, че работата му с конете за него е хоби, а не бизнес.

„Учим децата да яздят, занимаваме се с хипотерапия, помагаме на болни деца. Конят е едно благодатно животно, което попива негативната енергия“, заяви Фотев. Той е категоричен, че арабските коне са напълно подходящи за тази работа, въпреки някои противоположни мнения.

„Арабският кон е много умен, много бързо схваща и много бавно забравя. Той е един от първите, станал помощник на човека. Ние сме нация, която е дошла на коне тук и сме свързани с коня – нашият бит, нашият живот са били в тясно сътрудничество с него“, подчерта собственикът на базата.

Фотев с тъга отбеляза, че конният спорт продължава да залязва у нас, както и стремително да намалява броя на треньорите по конен спорт и всички, които са ангажирани с отглеждането и лечението на ездитните животни у нас.

„Като всичко у нас и развитието на конския спорт е на заден план. Както има изтичане на работна ръка, така има и изтичане на специалисти, които се занимават с коне - състезатели, ветеринарни лекари, треньори и специалисти, които не могат да си изкарват прехраната с това зинаминие тук и затова отиват на Запад, където се ценят повече. Конният спорт у нас залязва. Имаше доста конезаводи, засега остана само един – Кабиюк, който се намира в с. Коньовец до Шумен. Той е от турско време останал и съхранен, но и там акцентът не се слага върху конете, а върху един животновъден обект, в който се отглеждат и други животни“, обясни той.

На финала на разговора ни, Фотев сподели, че наблюдава една интересна тенденция по време на пандемия, а именно че все повече хора се обръщат към коня и споделят време с благородното животно.

„В тази пандемия много хора, които нямат контакт с природата, поради ограниченията за излизане търсят контакта с коня, като в този смисъл правят и контакт с природата – разходки, работа с конете. Интересното е, че това у нас повече се случва с момичетата, момчетата имат по-малък интерес към конния спорт“, отбеляза стопанинът.

Той разказа още, че пътят към сърцето на коня изисква постоянство, работа и доверие.

„Конят по принцип е жертва в природата и затова водещото нещо за оцеляването му е страхът. Когато той се преодолее и се спечели доверието на животното, то става послушно и неоценим приятел“, завърши Фотев.

Честит празник на всички именници! /БГНЕС