Липсата на расово разнообразие във филмовата индустрия все още е проблем и в XXI век. Но такова почти не съществува, когато Поатие дебютира в киното през 1950 г.във филма “No Way Out”. В главните роли има и други чернокожи актьори, включително Джеймс Едуардс и Хари Белафонте, но те се появяват изключително рядко. А Поатие завладя общественото внимание както никой преди него, с мекия си, но мощен глас (с онзи лек, неидентифицируем акцент от Бахамите) и, най-важното – със своята почтеност.
Към 1965 г., две години след “Lilies of the Field” той е толкова утвърдена звезда, че един от водещите материали на сп. „Варайъти” от 1968 година носи заглавието: „Поатие или нищо”. Статията критикува филмовите студия, че избягват филми с расова тематика, освен ако в тях не участва актьорът. Той отваряше врати, но това не ставаше бързо и не беше всеобхватно.
Най-известните му филми, носещи огромен касов успех са „На учителя с любов” и „Познай кой ще дойде на вечеря”. За всеки от тях актьорът получава впечатляващия за края на 60-те години хонорар от 750 000 долара.
Но въпросът, разбира се, не е само в парите. В тази статия от 1968 г. „Варайъти” заявява, че актьорът е създал напълно оформени и ярки персонажи. Поатие показа интелигентност, лидерство, хумор и закачлива сексуалност, която е „на милиони светлинни години отвъд“ стереотипите на по-ранните му роли през 50-те години.
През следващите няколко десетилетия с таланта си Поатие сякаш просветлява публиката, като създава живи и триизмерни образи, докоснали и отворили очите на хора, които вероятно никога досега не бяха срещали чернокож. Той изигра герои, които хората искаха да познават по-добре и лично. /БГНЕС
Насау / Бахами