Уайт почина в дома си в петък сутринта, само две седмици преди да навърши 100 години. Нейният агент Джеф Витяс заяви пред списание „People“: "Въпреки че Бети щеше да навърши 100 години, аз мислех, че ще живее вечно."
Президентът на САЩ Джо Байдън изрази почитта си към звездата като към "културна икона".
Уайт се радваше на бляскава кариера в продължение на повече от осем десетилетия, като получи осем награди "Еми", една "Грами" и три награди на Гилдията на филмовите актьори. Смятана за телевизионен пионер, тя отваря вратите не само за себе си, но и за много други жени, които мечтаят да влязат в телевизионната индустрия.
Родена през 1922 г. в Оук Парк, Илинойс, Уайт започва кариерата си през 1939 г., като изпълнява съкратена версия на "Веселата вдовица" на Франц Лехар в експериментално телевизионно предаване. След Втората световна война, по време на която работи в Американската женска доброволческа служба, Уайт си намира работа, като се появява в радиопредавания като "Великият Гилдърслийв" и озвучава радиореклами.
В периода 1949-1953 г. е водеща на токшоуто на живо "Холивуд по телевизията". "Без сценарий, на който да се опреш, беше като да вървиш по ръба на скала при силен вятър - нямаше за какво да се хванеш, освен за собствения си ум", спомня си тя в мемоарите си "Започваме отново: Животът ми в телевизията през 1995 г.“.
След като нейният съводещ Ал Джарвис подава оставка, Уайт води самостоятелно; смята се, че тя е първата жена водеща на телевизионно токшоу.
Премиерата на "Шоуто на Бети Уайт" е по NBC през 1954 г. Уайт така помага за участието и продуцирането на телевизионното предаване "Живот с Елизабет" по време, когато домашните ситкоми са сравнително нови. Това ѝ позволява да стане една от малкото жени, които имат пълен творчески контрол пред и зад камерата.
Но именно ролята ѝ на Сю Ан Нивънс в ситкома "Шоуто на Мери Тайлър Мур" през 70-те години превръща Уайт в популярно име.