Почитта към великото дело на светите братя Кирил и Методий

Ако трябва да посочим сърцевината на апостолското дело на св. св. Кирил и Методий и значението на създаването на глаголицата, а по-късно на кирилицата, то бихме могли да използваме думите на Константин-Кирил Философ от втората половина на IX век: „За това и нашият език има право на живот и е равен на другите!”.

Свети Кирил Философ отправя посланието по време на диспут за триезичието във Венеция, противостоейки на всички епископи, като доказва с текстове от Свещеното писание, че по време на богослужение може и трябва да се използва и родният език, а не само приеманите дотогава "свещени" езици на християнството - иврит, латински и гръцки.
Светите братя Кирил и Методий, включително чрез своите ученици, осъществяват принципа за собственото писмено слово, което по-късно довежда до равноправието на църковните водачи, които да упражняват и разпространяват християнското учение на старобългарски език.
Неслучайно празничните дати 11 и 24 май, по време на които биват чествани светите братя, са наричани „Духовният Великден“.

Плодовете на писменото слово

Българският народ е получил най-богатите плодове от мисионерската дейност на солунските братя Кирил и Методий.
Делото им, продължено от техните ученици, укрепва и изиграва ролята на процес от европейско и световно значение, чрез своя принос за формирането на европейската култура, особено на Източна Европа.
В своята възхвала за българската азбука от края 9-ти век, която е съчинение с духовен, но и политически характер, старобългарският книжовник Черноризец Храбър пише: „Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света“.
Това отношение към двамата светци още от първите поколения български книжовници обяснява почитта и възхвалата, които в исторически план българският народ отдава на солунските братя.
С течение на времето уважението към тяхното дело се изразява в съставянето на жития и провеждането на празници в тяхна чест. Редица манастири и църкви носят техните имена, а във всеки български православен храм намира място и икона на светците.
Други културни средища, сред които библиотеки, читалища, училища и университети също са наречени на славянските първоучители.
Първото българско училище, носещо името на Солунските братя, е основано в гр. Прилеп (днес Република Северна Македония) през 1843 г. На неговия печат е записано: „Българско училище св. Кирил и Методий. Прилеп 1843“, което ясно определя българския му характер, както и етническата карта на региона.

Първите чествания на просветителското дело

Според изданието за църковни въпроси „Двери“, арменски пътешественик дава сведения за тържество, училищно и общностно, в Шумен на 11 май още през 1813 г. Съществуват данни за чествания на светите братя през 1849 г. в Калофер, 1851 г. в Пловдив и 1853 г. в Цариград.

Известия за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 година на Неофит Рилски.
От 1860 г. празникът става все по-разпространен, като е бил отбелязван от българската емиграция в много от градовете на тогавашна Румъния.
Смята се, че българските заточеници в Диарбекир също са чествали светиите като възможност да осъществят духовна връзка с Отечеството. Честванията в българското землище по градовете и селата са съчетавали църковното богослужение и училищното или читалищно тържество.
Почитането на светите братя от Българската православна църква (БПЦ) е започнало много рано - още с идването на техните ученици в Първата българска държава. Докато в края на девети век Методий е все още жив, е написано житието на св. Кирил и в похвалите към него се отправят молитви светецът да се застъпва пред Бога за ония, които го възхваляват. Същата богослужебна почит получава и св. Методий след смъртта си.
През 12-13 в. пък е засвидетелстван ден за богослужебното честване на св. св. Кирил и Методий – 11 май. За това говорят текстовете на пергаментен ръкопис от Успенския храм в Москва и Лобковския пролог (сборник от кратки жития с богослужебно предназначение).
В по-късните векове паметта на светиите продължава да се отбелязва на 11 май.
Когато написва своята „История славянобългарска“, Паисий Хилендарски изтъква просветителското дело на светите братя и техния принос, като припомня и насърчава паметта за тях сред българското християнско население, отхвърляйки по този начин опитите за неговото „погърчване“.
На 11 май, 1860 г. е поместена твърде интересна дописка в сръбския вестник „Српски дневник“, в която се казва, че „За празнуването на паметта на св. Кирил и Методий в цяла България идват известия от всички краища. В Габрово, Ямбол, Панагюрище, Сопот, Велес и в много от по-големите градове имаше чествувания в слава и чест на тези просветители и учители български…“.
„Тазгодишният ден на св. Кирил и Методий ще остане записан със златни писмена в историята на българския народ, защото повечето български градове се пробудиха и отхвърлиха фенерското владичество“, се допълва в дописката. (Фенерско владичество/иго - опитът на Цариградската патриаршия за елинизация на християнското население – бел.ред.)
Първата служба на св. Кирил и Методий е отпечатана едва през 1862 г. в Русия по случай честването на 1000-годишнината от създаването на славянската азбука.
В храма на Московския университет е извършено тържествено богослужение за славянските просветители. По-важно е, че тази служба е отпечатана през същата година и от българската общност в Цариград.
Твърде интересен е редът, по който се споменават имената на двамата светци с течение на десетилетията, твърди богословът Иван Димитров пред „Двери“.
По думите му, най-често на първо място е поставян св. Кирил и след това Методий, защото Кирил пръв е признат и прославен като светец. При споменаването на двамата заедно в богослужебни текстове обаче, първо се споменава св. Методий, който е бил архиерей, а след това св. Кирил, чието светско име Константин не се ползва в такъв род текстове.
Тази подредба („св. Методий и Кирил“) все пак се е запазила само в богослужебните текстове.

Исторически спорове със Северна Македония

В недалечното минало са правени немалко опити за изкривяване на историческата истина и „присвояване“ на светите братя Кирил и Методий.
В този смисъл бива пренебрегвана и ролята на българския владетел княз Борис I при подкрепата му за св. Климент Охридски и други ученици на Солунските братя в книжовната им дейност в българското царство.

Дори през 2017 година по време на среща с тогавашния македонски президент - Георги Иванов, руският президент Владимир Путин заяви, че славянската писменост идва в Русия от македонската земя. Изказването, разбира се, предизвика огромно недоволство сред българското общество.
Безспорно е обаче, че през 9-ти век понятие като „македонска азбука” не съществува.
В църквите в Северна Македония, построени преди 1944 г. ясно могат да бъдат видени доказателствата, че писмеността е именно българска. Върху редица икони определението за светите братя е „Български просветители“.
Най-старата от тях, „Свети Георги“, се намира в с. Курбиново на Преспанското езеро. Тя е датирана от 1092 г. и надписът е на гръцки език. Той определя светците като „учители на българите“. На други икони от епохата на Възраждането надписите по иконите гласят, че „Тия я създадоха азбуката българска”.
В този смисъл историческата роля на Кирил и Методий и техните ученици, както и неразривната им връзка с България не може да бъде отричана по никакъв начин.

Почитането на светите братя в Рим

Делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици обхваща и църковно-дипломатическата и прочие дейност, която те развиват в Рим в усилията си да изградят мост между Изтока и Запада, чиито основи са положени през 9-ти век.
Възраждането на почитта в Рим към св. Кирил и Методий в новата история на България започва още от първата половина на 19 в. Тя се свързва с инициативи както от страна на православни християни, така и на римокатолици, казва свещеник Иван Иванов пред „Двери“.
Този процес е подкрепян от български личности като Иван Вазов, Пенчо Славейков и Константин Величков, които имат възможност да живеят и творят във Вечния град.
През XIX век са организирани чествания по повод 1000 години от тяхната мисия сред славяните. Папа Пий IX получава молба от хърватския епископ Йосип Щросмайер, считан за приятел на българския народ, да започне проучване за откриване на мощите на св. Кирил.
Папата приветства това предложение и разрешава археологически разкопки в базиликата „Сан Клементе“, с които се заема известният археолог Де Роси.
Неговата дейност е продължена от археолога Мърули, който през 1862 г. намира предполагаемото място на гроба на св. Константин-Кирил и раннохристиянски фрески, изобразяващи пренасянето на мощите на св. Климент от славянските просветители в присъствието на папа Адриан и целия клир и народ на Рим, както свидетелстват средновековните писмени извори.
През 1880 г. папа Лъв XIII издава енцикликата „Grande munus“ (папско послание до всички католици – бел.ред.), в която отбелязва заслугите на Солунските братя за евангелизацията на Европа и определя литургичното честване на тяхната памет в Римокатолическата църква на 7 юли. През 1881 г. по инициатива на епископ Щросмайер в Рим се провежда първото честване на св. св. Кирил и Методий.
Над 1400 поклонници посещават базиликата „Сан Клементе“, за да се поклонят на св. Кирил, а сред тях е и малка делегация от българи-униати, водени от архиепископ Нил Изворов.
Първото документирано официално честване от българите на 24 май в Рим е от 1924 г. Идеята е на проф. Любомир Милетич, председател на БАН и преподавател в Софийския университет, който учредява и „Комитет за уреждане отпразнуването на българския национален празник св. св. Кирил и Методий в Рим“. Празникът е отбелязан изключително тържествено с държавен прием в хотел „Мажестик“ в Рим, където присъства голяма част от италианския политически, дипломатически, културен и духовен елит.
През 1977 г. в Рим се честват 1150 години от рождението на св. Константин-Кирил Философ. Определена е официална смесена държавна и църковна делегация от двадесет души, в чийто състав влизат учени, писатели и артисти.
Едно от най-важните събития в израз на преклонение към апостолите се случва на 30 декември 1980 г., когато светите братя са обявени от папа Йоан Павел II с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” за съпокровители на Европа.
Според папата равноапостолите имат изключителен принос за културното обогатяване на Европа и представляват мост между Изтока и Запада.
Ватикана и Българската православна църква (БПЦ) продължават вековната традиция на отдаване на почит към св. св. Кирил и Методий в Рим и досега.
Заветите на Солунските братя и тяхната апостолска и просветна дейност, както и на учениците им – продължители на величавото дело, имат изключителен принос за съхраняването и оцеляването на българската култура. Основна тежест в това отношение има именно писмеността, която е позволила на българския народ да запази своята духовност, без която не са възможни нито народността, нито държавата. /БГНЕС

------------------------

Димитър Русков, редактор в отдел „Международни новини“ на Агенция БГНЕС.