Politico: Опасната игра на Ердоган като двоен агент във войната в Украйна
На чия страна сте в действителност?
Това е въпросът, отговорът на който със сигурност ще иска да разбере украинския президент Володимир Зеленски, когато се срещне с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Лвов днес. От всички членове на алианса на НАТО, Ердоган е най-хлъзгавият по отношение на своите пристрастия.
От една страна, Зеленски има основания да благодари на турския лидер. Ердоган се опитва да се представи като неутрален посредник в Черно море между Русия и Украйна за възобновяване на износа на зърно от блокираните пристанища. Турска компания - един от чиито ръководители е зет на Ердоган - е доставчик на безпилотните апарати Bayraktar, които дадоха на украинските сили решаващ тласък на бойното поле, предизвиквайки яростта на руския президент Владимир Путин. Ердоган също така затвори Черно море за руски военноморски подкрепления през Босфора.
От друга страна, Турция е изправена пред обвинения, че е печеливша страна във войната или по-скоро това, което експертите по санкциите наричат "черен рицар" - държава, която помага за заобикалянето на международни ембарга в своя полза. Рязкото нарастване на турско-руската търговия и приемането на руска платежна система от турските банки след началото на войната, предизвикаха спекулации, че Анкара се възползва от предимствата на това да подаде ръка на Москва, докато собствената ѝ зле управлявана и съсипана от инфлацията икономика излиза извън контрол.
Турция "е проукраинска, без да е антируска", казва бившият турски дипломат Синан Юлген, старши научен сътрудник в мозъчния тръст "Карнеги Европа".
Много западни дипломати обаче не са толкова снизходителни към двойната игра на Турция. "Не можеш да бъдеш и с двете страни във война като тази. Тя е член на НАТО!", възнегодува пратеник от една от страните от ЕС.
На практика западните държави могат да направят малко. Има лостове, които САЩ и ЕС могат да приложат върху върху Турция, но рисковете от тяхното използване са високи. Гърция вече обвинява Турция във все по-опасни военни саботажи с нахлувания на изтребители над Егейско море и в изтласкване на мигранти в нейни води. Западът от своя старана не иска Ердоган да се върне към ветото си върху присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО.
Черен рицар
Засега Брюксел и Вашингтон просто наблюдават ходовете на Анкара.
Търговията между Москва и Анкара се увеличава. Износът на Турция за Русия е скочил от 417,3 млн. долара през юли 2021 г. до 730 млн. долара през юли 2022 г. Вносът от Русия е скочил от 2,5 млрд. долара през юли 2021 г. до 4,4 млрд. долара през юли 2022 г. Преодолявайки шума, предизвикан от скоковете в цените на петрола и газа, все пак е ясно, че Русия вече е изпреварила Китай като най-голям единичен източник на турски внос. В периода април-юни 2022 г. Русия представлява 17% от вноса в Турция в сравнение с 10% година по-рано.
Европейските компании са предпазливи по отношение на репутационния риск, който носи търговията с Русия, дори когато става въпрос за стоки, които не са обект на санкции. Вместо това те използват Турция като експортна база за снабдяване на Русия. Въпреки че това може да повдигне етични въпроси, то не е заобикаляне на санкциите по същество.
Но Турция действа в сива зона, твърдят експерти. Ако европейски компании умишлено изнасят санкционирани стоки за Турция, които след това се препродават на Русия, това може да се разглежда като заобикаляне на санкциите, казва Ян Дунин-Васович, адвокат в Hughes Hubbard & Reed, който се занимава с трансгранично съответствие и прилагане на регулаторни разпоредби. "Не можете съзнателно и умишлено да участвате в дейност, която би била незаконна, ако се извършва пряко."
Мария Шагина, научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания, отбелязва: "Това е една от основните причини за възникване на проблем: Докато всички се фокусират върху Китай, Турция е много по-смела и настойчива в реалното балансиране на тази граница между това кое е законно и кое незаконно."
Бивш високопоставен служител по санкциите в Министерството на финансите на САЩ заяви, че Турция, която се ползва с привилегирован достъп до пазара на ЕС чрез практически безмитен съюз с Брюксел, си е изградила репутация на водещ играч в избягването на санкции. Той обаче предупреди, че истинското избягване на санкции често не се отразява в официалните данни за търговията, които в повечето случаи показват само пренасочването на търговията.
В допълнение към увеличаването на търговията съществуват и опасения, че Турция помага на Русия да заобиколи финансовия натиск срещу Москва. По-рано този месец Путин и Ердоган се споразумяха да осъществяват част от търговията си в рубли. Пет турски банки също така приеха руската платежна система "Мир" - алтернатива на западната платежна система SWIFT, от която повечето руски финансови институции са изключени.
Подсилвайки подозренията, външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу също заяви, че руските олигарси са добре дошли в Турция. Едва ли не в доказателство на това, миналата седмица турската Анадолска агенция съобщи, че на круизното пристанище в Мармарис е била забелязана „Eclipse“ - една от суперяхтите на Роман Абрамович, бивш собственик на футболния клуб "Челси".
Самата Турция отхвърля опасенията на Запада и заявява, че новите стокови потоци просто отразяват промяната в моделите на търговия, приети напълно законно от частния сектор.
"Дадохме ясно да се разбере, че няма да позволим на Турция да бъде канал за заобикаляне или избягване на санкциите", заяви турски дипломат. "Искаме да запазим текущата си търговия с Руската федерация, но не предприемаме никакви нови сериозни стъпки".
Все пак служителят призна, че Анкара върви по "тънка линия" и че страната "прави това много внимателно".
Статус на отношенията: сложен
По-тясното сътрудничество между Турция и Русия носи чисто икономически ползи за Ердоган, на когото предстоят избори през следващата година на фона на рязко покачващата се инфлация.
Анкара също така просто не може да си позволи да прекъсне връзките си с Москва.
"Турция е зависима от Русия по много различни начини", казва Евгения Габер, старша сътрудничка на базирания в Турция мозъчен тръст "Атлантически съвет", като посочва масовия руски туризъм в Турция и руските енергийни потоци. През 2021 г. Русия е осигурила около една четвърт от вноса на петрол в Турция и почти половината от нуждите ѝ от природен газ, а Москва контролира и турската атомна електроцентрала „Аккую“. Една криза в турско-руските отношения "веднага би се отразила пагубно и би създала много проблеми на Ердоган преди изборите", каза Габер, която е и бивш украински дипломат.
Политическите ползи са също толкова важни, тъй като Ердоган се опитва да търси помощ в чужбина за решаване на проблемите на страната си. Русия и Турция са в противоположните краища на няколко конфликта в региона, включително в Крим. Дипломатическото партньорство между Путин и Ердоган обаче помогна и за разрешаването на някои регионални конфликти в региона, каза бившият дипломат Юлген, посочвайки мирния процес от Астана по Сирия и споразумението около спорния регион Нагорни Карабах.
Какво ще последва?
Западните държави оказват натиск върху Турция да избягва да действа като гореща точка за заобикаляне на закона. Сега, когато политическото пространство за Запада за налагане на нови санкции на Русия е стеснено, фокусът се измества още повече към гарантиране на прилагането на съществуващите санкции.
Петер Стано, говорител на Европейската комисия, заяви, че е от съществено значение Турция "да не предлага на Русия решения за заобикаляне на санкциите", като добави: "продължаваме да следим отблизо ситуацията в това отношение".
Франческо Джумели, доцент по международни отношения в университета в Гронинген, Нидерландия, заяви, че предстои да се види колко дълго ЕС и другите членове на НАТО ще търпят Ердоган да играе "тази двойна игра между това да сключва споразумения с Путин, но в същото време да е член на НАТО и да е много близо до САЩ с членството си в НАТО".
Но има още толкова много, което може да направи Запада.
Брюксел има известно политическо влияние върху Турция, например когато става въпрос за либерализиране на визовия режим за турските граждани. Стано посочи статута на Турция като страна-кандидатка за членство в Европейския съюз. Но този процес на присъединяване беше замразен. Същото важи и за митническия съюз, който Европейската комисия се опита да модернизира през 2016 г., но тези преговори зациклиха предвид влошаването на отношенията между ЕС и Турция.
"Ако бяхме в друг свят, в който отношенията между Турция и ЕС бяха силни, ЕС можеше да има повече власт над Турция по отношение на санкциите", каза Юлген. "Но сега няма нищо такова."
Юлген подчерта, че в съществуващия митнически съюз няма възможност за каквото и да е политическо влияние върху Турция. Това би било различно, ако модернизацията на митническия съюз беше политически ратифицирана в Брюксел, но случаят не е такъв.
Вашингтон отправя малко по-строги предупредителни сигнали към Анкара да не отива твърде далеч. Американски служител заяви, че ако Турция сключи официално икономическо партньорство с Русия, Вашингтон ще обмисли да препоръча на западните компании да се оттеглят или да намалят икономическите си връзки с Анкара.
"Смятаме, че Турция би могла да бъде глобална дестинация за бизнес и капитал, но по-близките отношения с Русия ще създадат реални рискове за интеграцията ѝ с останалия свят", заяви служителят.
Ако Западът успее да докаже, че Турция заобикаля санкциите, Вашингтон може дори да отиде по-далеч, като откъсне Турция от долара чрез вторични санкции.
Но когато става въпрос за санкционни правила, тълкуването понякога е също толкова важно, колкото и действителният закон, каза Шагина от Международния институт за стратегически изследвания. И точно тук се появява страхът да не се отчужди Турция твърде много.
От своя страна Ердоган също знае, че не бива да прекалява. Той заяви, че Анкара е наясно с "рисковете от вторични санкции", но също така предупреди за превишаване на правата, особено от страна на САЩ.
"Ако турските компании станат обект на санкции, ние ще реагираме и това ще е контрапродуктивно", каза той. /БГНЕС
-----------------------------------------
Барбара Моенс, Сара Ан Ааруп и Паола Тамма – за „Политико“