Трудности пред европейската отбранителна индустрия

Усилията на Европа да обнови хронично недофинансираните си армии разкриха, че отбранителната индустрия в мирно време е зле подготвена да доставя оръжия в отговор на руските заплахи, които се натрупват в близост.

Казано по-просто, в Европа просто няма достатъчно патрони, оръжия и високотехнологични системи, които да отговорят на изискванията на ЕС и на надвисналите опасности. А търсенето е голямо - от избухването на войната през февруари насам страните от ЕС са обещали да похарчат над 230 млрд. евро за модернизиране на въоръжените си сили.

Причината за внезапния приток на финансиране не е само реваншизмът към Русия. Много влиятелни европейски държави също така искат да гарантират, че континентът няма да разчита на американската армия - или на мощната американска отбранителна индустрия - за защита на собствените си граници. Неотдавнашната руска мобилизация, ядрените заплахи и подозренията за саботаж на газопроводи само засилиха местния характер на тези заплахи.

"Чуваме от американските си колеги всъщност съвети", каза Иржи Шедиви, ръководител на Европейската агенция по отбрана (EDA). Тя е агенция на ЕС, която се опитва да помогне на страните да се обединят за целите на отбраната. "Инвестирайте в собствените си стратегически помощници, защото може да дойде момент, а това може да стане съвсем скоро, когато всъщност ние, САЩ, може да сме ангажирани изцяло на друго място в Азиатско-тихоокеанския регион и просто няма да можем да ви подкрепим."

В отговор на това европейските отбранителни фирми се опитват да наваксат изоставането, като засилват производството и собствените си способности. Въпреки това много от европейските договори все още отиват в чужбина на места като САЩ и дори Южна Корея.

"Като компания сега инвестираме стотици милиони, за да сме сигурни, че можем да отговорим на търсенето", каза Микаел Йохансон, главен изпълнителен директор на шведската отбранителна фирма „Сааб“. Нейният ръчен противотанков ракетен комплекс, наречен NLAW, беше от решаващо значение за Украйна.

Но предизвикателството пред европейската сигурност представлява типичен проблем за ЕС: успехът зависи от съгласуването на личните интереси на 27-те държави-членки. Някои твърдят, че ако не успеем да го направим, конфликтите само ще се задълбочат.

"В Европа се води война, стотици хора умират всеки ден, не само войници, но и жени и деца", каза Рихо Терас, член на Европейския парламент и бивш началник на отбраната на Естония. "Европа трябва да се обедини срещу Русия, в противен случай няма да има мир."

Повишената потребност на Европа от сигурност е част от глобална тенденция, при която военните разходи постоянно нарастват след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., каза Люси Беро-Судро от Стокхолмския международен институт за изследване на мира. В световен мащаб разходите за отбрана вече са надхвърлили 2 трилиона долара.

"Разходите драстично се увеличиха след руската инвазия през февруари", каза тя. "Европа все още наваксва, попълвайки и обновявайки съществуващите запаси от оръжия".

Това е мнение, което председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен повтори в годишната си реч за състоянието на Съюза през септември. Според нея Европа не е послушала Полша, балтийските държави и голяма част от Централна и Източна Европа - все страни, които отдавна бият предупредителния звънец на Владимир Путин.

"От години те ни казват, че Путин няма да спре", каза Фон дер Лайен.

Нуждите на Европа са много: Военните се стремят да подобрят комуникационния си капацитет, да засилят възможностите си за мобилност и да усъвършенстват средствата си за разузнаване и наблюдение. В същото време регионите на Европа са изправени пред различни уязвимости, изискващи различни стратегии и оборудване, независимо дали става въпрос за сухопътни, военноморски, военновъздушни или кибер сили.

И все пак по-сложните покупки могат да отнемат години, за да се произведат в Европа, а някои модерни оръжия също са достъпни само в чужбина.

"Проблемът на европейската отбранителна индустрия е, че тя е свикнала да произвежда сложни оръжия в много малки количества за дълъг период от време, което отговаря на ситуацията в мирно време", казва Дейвид Чур, главен финансов директор на най-големия производител на оръжия в Чешката република – „Czechoslovak Group“ (CSG). "Но средата за сигурност се е променила, необходими са милиардни инвестиции."

Франция отдавна е един от най-големите застъпници в Европа за създаването на самостоятелна отбранителна мрежа - концепция, наречена "стратегическа автономия".

Френският президент Еманюел Макрон нанесе тази концепция върху настоящата ситуация, като призова съседите си да създадат "военна икономика" по време на най-голямото европейско изложение за отбрана през юли.

Това е призив, който има двойна цел - да даде тласък и на Франция.

"Франция разполага с високотехнологична отбранителна индустрия във всички области и повечето сектори", казва Том Уолдуин, изследовател на отбранителните поръчки от Международния институт за стратегически изследвания. "Последователните френски правителства също така са използвали продажбите на отбранително оборудване, за да си осигурят политически отношения с други държави."

ЕС - и неговата Европейска агенция по отбрана - започнаха да предлагат данъчни облекчения през 2015 г., които насърчават държавите членки да купуват на местно ниво. Неотдавна ЕС стартира фонд на стойност 500 млн. евро за покриване на съвместни покупки в отговор на руската агресия в Украйна. Но тези усилия бледнеят в сравнение с необходимостта или действителните разходи за големи оръжейни поръчки.

Освен това геополитиката и двустранните отношения често са в основата на това къде да бъдат насочени разходите за отбрана.

Добра илюстрация на това беше септември 2021 г., когато Франция разтовари три подводници на Гърция, за които се съобщаваше, че са на стойност 5 млрд. евро, след като сделката с Австралия се провали. Макрон предложи и "стратегическо партньорство" в подкрепа на десетилетния спор на Атина със съседна Турция, която редовно предявява териториални претенции в Егейско море.

Обратно, когато Полша, един от най-големите донори на военна помощ за Украйна, реши да попълни запасите си, правителството се обърна към Южна Корея, подписвайки през юли рекордна оръжейна сделка на стойност 14,5 млрд. евро.

Варшава намекна, че се е насочила към чужбина отчасти защото Германия, въпреки че има третата по големина отбранителна индустрия в Европа, не подменя танковете си достатъчно бързо. Берлин беше обещал да изпрати модерни танкове в замяна на това Варшава да изпрати танковете си от съветската епоха в Украйна.

От гледна точка на ЕС запазването на инвестициите у дома е и част от по-широкия стремеж за намаляване на външната зависимост от автократични държави като Китай, който ЕС и НАТО нарекоха "системен съперник", стремящ се да "подкопае международния ред, основан на правила".

"Част от стратегическата автономия всъщност е и намаляването на стратегическите зависимости от участници или държави, които просто не споделят ценности с нас, или дори може би съперници или стратегически съперници", каза Шедиви, ръководител на EDA.

Една от най-големите слабости на Европа в областта на сигурността е прекомерната зависимост от Китай. Институтът „Ifo“ съобщи, че почти половината от производството на Германия разчита на ключови суровини от Китай.

На самата Европа се падат едва 10 % от световния пазар на чипове, които захранват всичко - от перални машини до отбранителни системи. ЕС си е поставил за цел да удвои тази цифра, но лидерите на индустрията предупреждават, че средствата, отделени за тази цел, са крайно недостатъчни. Проблемът само ще се изостря, тъй като следващото поколение отбранителни способности става все по-технологично ориентирано.

Главният изпълнителен директор на „Сааб“ Йохансон заяви, че компанията му няма връзки с Китай, но получава микрочипове от Тайванската компания за производство на полупроводници, по-известна като TSMC, най-големият производител на микрочипове в света.

"Разбира се, това е сериозен въпрос", каза той. "Толкова е безумно, че сме толкова зависими от високотехнологичните чипове".

Но това не означава, че ЕС ще може да действа колективно - или бързо. В крайна сметка решенията за поръчки в областта на отбраната се вземат на национално ниво, в зависимост от нуждите и влиянието на всяка страна.

"Става въпрос за национално суверенно вземане на решения за закупуване на отбранително оборудване във всяка страна", каза Йохансон от „Сааб“. /БГНЕС

-----------------

Иля Гриднеф за „Политико“