"Политико": България внася руски петрол на завишени цени, Москва е спечелила 430 млн. евро

Печалбите от износ на руски петрол от продажби в България между август и октомври – една трета от които идват от продажби над тавана на цените – са събрали около 430 милиона евро преки данъци за Кремъл.

В началото на август български служители забелязаха нещо, за което не бяха сигурни дали е законно. Барели руски петрол пристигаха в страната на цена над лимита от 60 долара, който съюзниците приеха, за да лишат Москва от критични приходи за войната й в Украйна. България беше в необичайна позиция сред своите партньори. Беше й дадено изключение от санкциите на Европейския съюз, забраняващи вноса на повечето руски петрол, уж за да се гарантира, че страната няма да се сблъска с остър енергиен недостиг, въпреки че по-широката политика на ЕС имаше за цел да смаже главната парична артерия на Русия след пълномащабното й нападение над Киев.

Но можеше ли България все още да внася руски петрол, ако беше над горната цена? Митническите служители в София искаха да знаят със сигурност, така че се обърнаха към служители на ЕС с молба за „разяснение“, според частен обмен на имейли от 4 август и видян от "Политико".

Отговорът, който получават: "Нека влезе".

„Не е необходимо суровият петрол, внесен въз основа на тези дерогации, да бъде 60 долара за барел или под тази цена“, се казва още в позицията на ЕС.

Получавайки зелена светлина, България продължи да внася руски суров петрол изключително над ценовата граница от август до октомври, според поверителни митнически данни, с които "Политико" се запозна. Доставките са на стойност около 640 милиона евро, според изчисления на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Парите са отишли в руските енергийни фирми, които плащат данъците, помагайки за пълненето на военния бюджет на Кремъл.

Разликата в санкциите е емблематична за по-широките недостатъци, които разядоха опита на ЕС да спре милиардите, които Русия печели от износа на енергия. Приблизително година след приемането на първоначалните санкции законовите вратички се съчетаха с лошо правоприлагане и паралелна търговия, за да поддържат потока на приходите от изкопаеми горива на Москва и да изхранят почти половината от гладния за война бюджет на Владимир Путин.

Руският петрол вероятно се превръща в гориво в Европа по нови маршрути. Правоприлагането в целия континент е разпръснато и разчита на противоречиви данни. И цял нов черен пазар се появи, за да застрахова, изпраща и укрива горивото на Русия, докато пътува по света.

С други думи, санкциите не са приложени ефективно. Печалбите на Русия от износ на петрол са спаднали само с 14% след налагането на ограниченията. А през октомври приходите на Русия от изкопаеми горива достигнаха 18-месечен връх.

Приходите на Русия от износ на изкомаепи горива се възстановяват

Международните санкции и таванът на цените на петрола първоначално намалиха приходите от износ на изкопаеми горива на Русия. Печалбите обаче се повишиха отново през втората половина на годината поради способността на Русия да намира нови пазари, трудностите при прилагането и заобикалянето на санкциите. Приходите на Русия от износ на изкопаеми горива са средно милиони евро на ден по месец.

Изглежда също, че ЕС няма мотивация направи много по въпроса. Последният пакет от санкции на ЕС, който трябва да бъде финализиран на срещата на върха на лидерите тази седмица, е съсредоточен най-вече върху административни промени, които според експерти няма да направят много за ограничаване на широко разпространеното укриване на руските печалби. Липсват усилия за по-нататъшно намаляване на тавана на цената на петрола.

„Целият механизъм за санкции работи само ако продължавате да приемате редовно решения, които затварят вратичките и налагат нови санкции“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба по темата. „Всеки актьор в света има способността да се адаптира", добави той.

Българското недоглеждане

Причината зад вратичката в ценовата горна граница в България вероятно е чиновнически пропуск.

Когато ЕС вписа горната граница на цените на страните от Г-7 в закон, служители изрично забраниха на корабните фирми и застрахователните компании в ЕС да търгуват с руски петрол над прага от 60 долара към страни извън ЕС. Целта беше да се намалят приходите на Кремъл, като същевременно се поддържат стабилни световните петролни потоци.

Но служителите никога не са се замисляли да наложат подобни правила върху доставките до страните от ЕС, отчасти защото същия ден Брюксел забрани вноса на руски суров петрол по море, с изключение на България.

Задната вратичка означава милиони допълнителни приходи за Москва. Според CREA печалбите от износ на руски петрол от продажби в България между август и октомври – една трета от които идват от продажби над тавана на цените – са събрали около 430 милиона евро преки данъци за Кремъл. Всички доставки с руски произход, доставени през това време - на цени между 69 и 89 долара за барел - разчитаха на западна помощ, включително от гръцки корабни оператори и британски и норвежки застрахователи. И всичко това е технически законно.

Ситуацията „разкрива, че България е помогнала на Русия да се възползва от тази явна вратичка, за да максимизира бюджетните приходи на Кремъл от тези продажби на петрол без видими ползи за българските потребители“, каза Мартин Владимиров, старши анализатор в базирания в София мозъчен тръст Център за изследване на демокрацията (ЦИД), който проучва въпроса.

По-общо казано, освобождаването на България от руската петролна забрана напълни джобовете както на най-голямата руска частна петролна фирма Лукойл, която доминира българското производство на горива с разрастващата се черноморска рафинерия, така и на самия Кремъл.

Вносът на суров петрол на Лукойл в България донесе над 2 милиарда евро приходи от износ за Русия, откакто санкциите влязоха в сила през февруари, според нов анализ на CREA и ЦИД. Кремъл е спечелил 1 милиард евро от преките данъци от продажбите, разкри "Политико" миналия месец.

Сега има нарастващ натиск да се поправят тези пукнатини за правене на пари. България измести крайния срок за отказ от руски петрол до март.

Кирил Петков, бившият министър-председател, който ръководи една от двете партии, контролиращи сегашната управляваща коалиция в България, каза пред изданието, че заобиколното решение за ограничаване на цените трябва „абсолютно“ също да бъде закрито. Той обеща да окаже натиск върху правителството и да поиска от Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС в Брюксел, да направи това, като същевременно настоя, че България ускорява усилията си да се отърси от руските енергийни връзки, за разлика от близките страни като Словакия.

„Не харесваме вратичката от 60 долара, която беше създадена от дерогацията на Европейската комисия“, каза Петков. "Ние не искаме Путин да получава евро, което не му се налага."

Българският случай „подчертава една от многото вратички, които правят санкциите по-малко ефективни за намаляване на руските приходи от износ, използвани за финансиране на военната каса на Кремъл“, според Исак Леви, който ръководи екипа Русия-Европа на CREA.

Министерството на финансите на България и Лукойл не отговориха на исканията за коментар.

Основно предизвикателство е лошият мониторинг и правоприлагане. През октомври доклад, поръчан от Европейския парламент, установи, че прилагането на санкциите на ЕС е „разпръснато“ в над 160 местни власти, докато столиците имат „различни системи за прилагане“, които включват „големи несъответствия“ в наказанията за нарушения. Дори тези, които участват в транспортирането на петрол, получават само ограничен достъп до информация за сделките, според Виктор Катона, главен анализатор на суровия петрол във фирмата за пазарно разузнаване Kpler.

Застрахователите, например, разчитат на един единствен документ от фирми, които купуват и продават петролни товари, обещавайки продажбата да не е над 60 долара за барел, което се равнява на „декларация за вяра“, каза той.

Предстоящият 12-ти пакет от санкции на ЕС се опитва да преодолее този проблем с нови правила, принуждаващи търговците действително да описват конкретните разходи. Целта е да се попречи на купувачите да купуват руски петрол над лимита и след това да скрият допълнителните разходи като застраховка или транспортни такси. Но малцина в индустрията имат големи надежди, че добавената документация ще спре заобиколното решение.

Няколко държави от ЕС с големи корабни индустрии също не са склонни да затегнат тавана на цените, което прави нещата още по-трудни. По време на последния кръг от санкции Кипър, Малта и Гърция отново изразиха загриженост относно призивите за засилване на ограниченията, според двама дипломати от ЕС, на които като на други в историята е предоставена анонимност, за да говорят свободно.

Руия търси артернативи на европейските превозвачи

Компаниите, подчинени на тавана на цените на ЕС и Г-7, имат право да предоставят транспорт и застраховка на руски суров петрол и петролни продукти само ако тези продукти се продават под лимита.

От декември 2022 г. Русия използва западни доставчици все по-рядко за доставка на суров петрол, но остава зависим от тези компании за близо 60% от своите доставки на петролни продукти.

Дипломат от голяма морска държава от ЕС подчерта, че по-строгите санкции само ще накарат Русия да използва повече незападни оператори за превоз на петрол. Дипломатът твърди, че фокусът трябва да бъде върху разширяването на страните, които се придържат към тавана на цените. В момента Г-7, ЕС и Австралия са включени.

„Би било глупаво да се настоява за таван на цените, а след това други корабни регистри да не го спазват, защото не са членове на ЕС“, каза дипломатът и добави, че „всичко, което ще се постигне, е пълното унищожаване на корабната индустрия", допълни той.

Междувременно страните от ЕС все още позволяват на руски петролни товари да пресичат техните води.

Проучване на CREA установи, че 822 кораба, транспортиращи московския суров петрол, са прехвърлили товара си на друг кораб в териториални води на ЕС - повечето в гръцки, но също и малтийски, испански, румънски и италиански води - откакто петролните санкции започнаха миналия декември. Обемите са еквивалентни на 400 000 барела на ден.

Говорител на Комисията защити санкциите на ЕС, отбелязвайки, че Русия е била принудена да похарчи „милиарди долари“, за да се адаптира към новата реалност, включително за нови танкери и своята инфраструктура за добив и износ на петрол, тъй като западното търсене е намаляло. Това е причинило „сериозни и продължаващи икономически и политически последици“, каза говорителят. CREA установи, че ограничението на цените на петрола е лишило Кремъл от 34 милиарда евро приходи от износ, което се равнява на приблизително два месеца печалба тази година.

Други посочват, че проблемите са нормални - това е първият път, когато ЕС прилага санкции в такъв мащаб.

„Нека бъдем честни... всички санкционни мерки са безпрецедентни, така че има и елемент на учене, като ги правим“, каза един от дипломатите на ЕС. „Ние не живеем в перфектен свят: не всичко е дъги и еднорози.“

Дълбоки тъмни води

Вместо да приеме строгите правила, предназначени да източват нейните финанси, Москва предизвика надпревара във въоръжаването за заобикаляне на санкциите, търсейки вратички като част от това, което един високопоставен украински служител описа като „стратегия за хлебарки“.

За да гарантира, че може да продава изкопаемите си горива на каквато цена може да получи, в нарушение на горната граница на цените на петрола и други ограничения, Русия ръководи създаването на паралелен пазар за корабоплаване, който чрез смесица от нарушаване на закона и нарушаване на закона , пълни джобовете на своите държавни енергийни фирми и олигарси.

Появи се „сенчеста флотилия“ от остарели танкери, мистериозно управлявани чрез мрежа от компании, които прикриват собствеността си, често търгувайки своя товар от гориво с други кораби в морето. За да им помогне да избягат от юрисдикцията на западните санкции, като същевременно изпълнят основните морски изисквания, в страни като Индия се появи домашна индустрия от мътни застрахователни фирми.

„Когато бяха въведени, санкциите изглеждаха като че ли имаха ефект за много кратко време. Но сега актуалното състояние е, че повечето от санкциите, които са били в сила, наистина не са работили – или са били много ограничени по отношение на това, което са успели да направят“, каза Байрън Маккини, директор в търговията и стокова фирма S&P.

Тъй като руските сделки се отдалечават все повече от западните оператори и търговци, това прави проследяването им още по-трудно, отбеляза Катона, петролен анализатор на Kpler.

„Всеки един“ руски вид петрол сега се търгува над горната граница на цената, каза той, докато CREA изчислява, че само 48% от руските петролни товари са били превозени на танкери, притежавани или застраховани в страните от Г-7 и ЕС през октомври.

„Това е като да дойдеш на парти и да кажеш на всички да не пият алкохол, но самият ти да не дойдеш на партито“, каза Катона. „Как се уверявате, че никой не пие?“

В същото време страни като Индия са увеличили вноса си на евтин руски суров петрол със 134%, установи CREA, преработвайки го и след това го продавайки навсякъде. Това означава, че европейските потребители може несъзнателно да зареждат колите си с гориво, произведено от руски суров петрол, финансирайки в същото време въоръжените сили на Москва.

Залязващият Запад?

ЕС е наясно с проблема.

„Освен ако нямате големи играчи като Индия и Китай като част от него, ефективността рано или късно избледнява“, призна високопоставен служител на Комисията.

„Това ни показва границите на онова, което инструментите на западните сили могат да постигнат на глобално ниво“, добави служителят, отбелязвайки, че това е „урок за това колко се е променил глобалният баланс на силите в сравнение с преди 10 или 20 години.“

Очакванията обаче са ниски, че Индия или Китай - или Турция, друга критична държава за корабоплаване - скоро ще достигнат до тавана на цените.

А в Брюксел политическите лидери изглежда вдигат ръце. Когато лидерите на ЕС се съберат за срещата си на върха на 14 ноември, пакетът от санкции, който се очаква да одобрят, няма да направи много, за да спре потока от енергийни печалби на Русия, пропускайки всякакви мерки, насочени към руския петрол или понижаване на тавана на цените.

Докато не бъдат предприети подобни стъпки, финансите на Русия няма да изчезнат наистина, каза Александра Прокопенко, икономист и чуждестранен учен в Евразийския център Карнеги Русия.

„Цената на петрола сега е единственият реален канал за предаване на външен риск“, каза тя. „Русия ще се почувства изключително зле, ако средната цена на нейния петрол е 40 или 50 долара за барел – това би било болезнено за нейния бюджет и за способността на Путин да финансира разходите.“

Стигането до този момент обаче няма да бъде лесно.

„Руската икономика е доста голямо животно“, каза Прокопенко, „заради това е трудно да я застреляш с един куршум“. /БГНЕС