Популизъм и демокрация
Режисирани от популисти, хората винаги са обект, а не субект на политика. Популизмът като термин влиза лесно в употребена в публичния дискурс, но поради своята изменчива природа трудно може да бъде разпознат. Той може да има няколко нюанса, като се започне от икономически, социален, идеологически - до културен.
В социологически план това може да означава идеологиите и движенията на народа срещу отчуждения елит като основа на тяхната легитимност.
В политологията популизмът може да означава метод на действие за мобилизиране на по-тесни или по-широки групи хора.
Според Р. Янсен, той е „форма на политическа мобилизация, в рамките на която популистите се опитват да превърнат маргинални части от обществото в политическа сила с помощта на националистическа и антиинтелектуална реторика“.
Популизмът може да бъде стил, вид публична реч и комуникация с масите.
В културно отношение той често трови публичното пространство, като акцентира върху расовите или етнически различия, върху политика за идентичност и други подобни.
При него не е ясно дали става въпрос за идеология, стратегия, стила на общуване на лидера с хората, формата на публичната реч и т.н. От тези неясноти следва заключението, че популизмът няма последователна политическа доктрина.
И все пак, поне във формално отношение, той разчита на идеята за суверенитета на хората в политическия процес. А в оперативно отношение това може да означава стила на политика, който се използва за мобилизиране на масите срещу управляващия елит и правителството.
Популизъм и популисти е имало винаги – и вляво, и вдясно на политическия спектър, на изток и на запад, на север и на юг. Популизмът е във възход и засега популистите са на власт в поне двадесет важни държави.
Популизмът се основава на опростена матрица на рязко разделение и конфликт между работния и справедлив свят, от една страна, и корумпирания и отчужден елит (правителството), от друга.
За популиста има значение „играта с нулев резултат“ – който не е с нас, е против нас.
Тази матрица е добра основа за нарастване на страха и несигурността сред хората и за повишаване на напрежението между двете конфликтни страни. Тя е подходящо основание недобросъвестни личности с помощта на демагогия, фалшиви и нереалистични обещания и трикове (често с помощта на местни магнати или чужд капитал) да се наложат като единствени истински представители на народа и борбата срещу елита (правителството). В борбата за власт те умело използват медиите, където таблоидите служат като рупори за разпространение на демагогия (Р. Балфур). Режисирани от популистите, хората винаги са обект, а не субект на политика.
Недоволството на народа помага на популистите да бъдат постоянно в атака и да действат срещу тези от другата страна, но също така да намерят изкупителна жертва в случай на провал. Популистите искат винаги да са прави и да имат монопол върху истината. По принцип популистите заобикалят или нарушават нормите на демократичния процес. За тях демократичните институции, разделението на властите, демократичните процедури за вземане на решения, съдебната система, институциите на гражданското общество и свободата на печата нямат голямо значение.
Когато спечелят властта, те нямат нищо против постепенно да колонизират тези институции (Дж. У. Милер) и да подчинят важни сфери на политическия и културен живот. Популистите не приемат плурализма на социалния и политическия живот, нито признават необходимата сложност на икономическите, политическите и социалните процеси и институции (Д. Аджемоглу). Ето защо популистите, макар и не винаги, имат безславен край. Защото в критични условия, в трудни времена се търсят и често се намират хора, готови да поемат риска да отговорят на тези предизвикателства.
Популистите искат пряка връзка и комуникация с народа, защото те олицетворяват цялото движение.
Когато са на власт, те (поради несигурното си положение) са постоянно в действие, обсипвайки недоволните хора с нови обещания. И ако не успеят, лесно ще обвинят другите и ще намерят изкупителна жертва.
Трябва да се отбележи, че не е лесно да се свалят маските на популистите.
Те умело използват демократичните институции, както умело използват езика на демократичните ценности, така че трудно може да се разбере къде свършва демокрацията и къде започва популизмът (Дж.У. Милър).
В Европа има 18 популистки партии или движения. Най-многобройни са радикалните десни: „Алтернатива за Германия“, Партията на независимостта във Великобритания, „Национален фронт“ във Франция, „Лига“ в Италия, „Партия на свободата“ в Нидерландия, „Вокс“ в Испания.
В радикалната левица попадат: „Непокорена Франция“, „Подемос“ в Испания, „СИРИЗА“ в Гърция. Антилибералните партии са: "Фидес" в Унгария, партия "Право и справедливост" в Полша, Партия на справедливостта и развитието" в Турция.
Партиите срещу естаблишмънта са „Действие на недоволните граждани“ в Чехия, „Движение пет звезди“ в Италия, „Ние сме семейство“ в Словакия, „Ред и справедливост“ в Литва.
Разбира се, популизмът не пада от небето.
Както казва П. Бейкър, популизмът покълва и живее в разломите между големите обещания за демокрация и невъзможността тези обещания да бъдат изпълнени. Всъщност възходът на популизма е мярка за провала на управляващите, независимо, че не е лесно да се предвидят бъдещи промени и обстоятелства. Защото социалната среда задължително се променя под натиска на дълбоките технологични изменения и възхода на ИТ сектора. Носителите на тези промени са глобални компании в условията на неолиберализъм, при които важи правилото „победителят взема всичко“. От съществено значение е да се промени технологичната, а след това и икономическата и социална структура на обществото, както на глобално ниво (отношения между държавите), така и в рамките на всяка държава.
Дани Родрик правилно посочва, че „шокът от глобализацията“ и технологичния конфликт между САЩ и Китай са в основата на победата на популиста Доналд Тръмп на изборите през 2016 г. На повърхността изплуваха проблемите за суверенитета и идентичността на нациите, миграцията, културните различия и други. В същото време секторът на услугите и ИТ секторът стават все по-доминиращи по отношение на селското стопанство и индустрията. С течение на времето, с отслабването на средната класа и синдикалните движения, старите социални структури навсякъде се разпадат, както и разслоението на обществото. По този начин тези средни слоеве, заедно с низините, се превръщат в безформена маса, всъщност в тълпа от самотни индивиди (E. Фром), които са лесни за манипулиране и това се използва умело от популистите.
Поради технологичните промени се измени профилът и съдържанието на работата на политическите партии (социалдемократична левица и консервативна десница), които отразяват основно отношенията между труда и капитала. В която и да е държава, между тях се наблюдава сближаване и заличаване на различията в тяхното поведение. Това води до патология в самото битие на страните. Тези партии все по-малко изразяват волята и интересите на онези, които представляват, и все повече потъват в управляващите структури, което е плодородна почва за популизъм. Така голямата несигурност поради внезапните технологични и социални промени, нарастващото социално разделение и неравенство, узурпацията на политически и други институции от страна на властите в името на обогатяването, несигурността и общата апатия и големите миграционни движения като заплаха за вътрешната работна сила и идентичността на нациите, със сигурност са подходяща основа за появата на различни движения, а оттам и на популизма и популистите.
Популистките движения процъфтяват там, където има висок процент на безработица, непоносими социални различия, ниско ниво на образование и висока степен на оглупяване на хората чрез риалити шоу, лошо управление и преход, корупция, неконтролирана миграция и други подобни.
Липсата на политически алтернативи винаги е била добра основа за появата на популизъм.
Днес популизмът се дължи на корона вируса и режима на готовност.
Всички държави са заети с борбата с това зло. Коронавирусът, обаче, ще повлияе на социалната динамика във всяка държава по различен начин.
Там, където популистите са на власт, те вероятно ще засилят позициите си, ако успешно се борят с вируса и в зависимост от това доколко са успешни и в други области.
А там, където не са на власт и където настоящите правителства не са успели ефективно да елиминират коронавируса, заедно с натрупването на други проблеми, е възможно да има преструктуриране на политическите актьори и дори да се стигне до появата и успеха на популизма и популистите. /БГНЕС
Митар Михалица, доктор на икономическите науки.