В същото време трябва да се отбележи, че възможността за надзор над изпълнението на тази пътна карта от страна на Съвета за стабилизиране и асоцииране (ССА) по същество представлява неангажираща възможност за обсъждане на въпроса, без инструменти за въздействие. Тук трябва да се подчертае, че самата РСМ участва в ССА.
В предложението на Португалското председателство на Съвета е предвидено да има успоредни едностранни декларации на България и РСМ. Това обаче е напълно абсурдно след като двете държави имат двустранен ратифициран и депозиран в ООН Договор за добросъседство между България и РСМ - подписан на 2 август 2017г. След като сме свидетели как властите в Скопие от три години насам целенасочено и последователно не изпълняват този договор кой ще повярва, че един нов декларативен и правно необвързващ документ ще доведе до неговото изпълнение?
Документът от Португалия предлага РСМ „да признае, че македонският език е кодифициран през 1945 г.“, но това отдавна е признат факт от властите в РСМ. Спорът тук е за произхода на този „език“, а не датата на негова кодификация и този ключов момент е пропуснат в предложението на Председателството. В него се предвижда двете държави да разпространят едностранни декларации за краткото и дълго име на РСМ. Тук трябва да подчертаем, че РСМ вече трета година отказва да направи това с Вербална нота до ООН, а цели да ограничи изявлението си до ЕС27. Предложението за „потвърждаване“ значението на чл. 11 от Договора чрез едностранните декларации по никакъв начин не обвързва РСМ да преустанови политиката си за създаване в България на т.нар. „македонско малцинство“ и неговото промотиране в международен план.
С декларацията на Съвета, потвърждаваща едностранните декларации на България и РСМ на практика съветът слага на едно ниво държава-членка - България и страната-кандидат РСМ. Като абсолютен прецедент може да се счита и факта, че в предложението се говори и за "червените линии на РСМ“. Никога досега при преговорите за членство страните-кандидатки не са имали, а и няма как да имат, право на вето върху преговорните рамки. Предложението за включването на "чужди експерти" в смесената историческа комисия е също необяснимно след като то бе публично отхвърлено от нашите представители още преди две години!
От така предложения документ става ясно, че той повтаря вече отхвърлените предложения от немското председателство в края на миналата година. Едва ли има съмнения , че българските власти ще се отнесят с доста резерви по отношение на предложенията на португалското председателство. /БГНЕС