„Косите са запазени в тогавашния Етнографски музей и 20-ина години по-късно, през 1942 г., по инициатива на тогавашния Главен военен музей, днешният Военноисторически музей, е взето решение да бъдат прехвърлени в нашия музей. Един административен акт, бихме казали, който, обаче, се оказва съдбовен, защото само две години по-късно Етнографският музей е ударен от бомба по време на бомбардировките над София и голяма част от неговите колекции изгарят“, разказа още Костова. По думите ѝ може би косите на Апостола също щяха да бъдат загубени, ако не са били преместени по-рано.
Посетителите на Военноисторическия музей могат да видят личното оръжие на Левски – неговият револвер, което той носи постоянно със себе си и често използва в заклеването на революционни комитети, както е показано на една от картините, изложени в пространството, посветено на Апостола.
„Друг любопитен експонат е неговото кръстче, което през 1973 г. наши колеги, по време на реставраторската работа, успяват да отворят, тъй като на гърба му има прикачен медальон. В медальона намират още едно кичурче коса, изпращат го за сравнение в Института по криминология и криминалистика към МВР, и там е установено не само че кичурът коса от кръстчето, принадлежал на Апостола, но и за пръв път е установена неговата кръвна група“, подчерта Костова и уточни, че кръвната му група е нулева. „Както аз обичам да казвам: една прекрасна метафора за целия живот на Апостола, който дава на всички, но взима само от себе си“, каза още тя.