Посетителите на Военноисторическия музей търсят скритото послание на Апостола до тях

Националният военноисторически музей отбелязва 150-годишнита от гибелта на Васил Левски като дава възможност на посетителите да видят постоянната експозиция и да се включат в инициативата „Пътят към Левски“, където всеки от тях да измине посвоему експозиционното пространство до вещите на Апостола на свободата, предаде репортер на БГНЕС.

Деяна Костова от Националния военноисторически музей обясни пред БГНЕС, че идеята в Деня на отворените врати на 18 и 19 февруари е посетителите не само да видят вещите на Левски, които се съхраняват в музея, но и да научат повече за неговия живот, да имат възможност да се запознаят с думите му, които достигат да нас в писмата и тефтерчето му, да видят съхранените снимки, които се пазят в музея, както и да почувстват по какъв начин личността на Апостола отеква и в нашето съвремие. „А когато стигнат до витрината, пред която се намираме в момента, те ще имат възможност да видят и най-голямата колекция от запазени и автентични вещи на Васил Левски“, отбеляза тя.

Костова допълни, че в музея се съхраняват косите на Апостола на свободата, неговото кръстче, личният му револвер и тасчето му за вода. „Всяка една от тези вещи има изключително любопитна история и начин, по който стига до музея“, съобщи тя и добави, че косите му, всички знаят, той отрязва през 1864 г., когато решава да прекрати службата си към Бога и да се посвети на борбата за свободата на България, дава ги на своята майка, която ги пази до смъртта си през 1878 г.

„След това по-голямата му сестра Яна продължава да съхранява в нейното семейство косите на брат си, докато през 1907 г., когато държавата вече е значително по-укрепнала, когато националният пантеон е вече изграден и Левски е заел своето заслужено място в него, сестра му решава, че всъщност е роля на държавата да определи къде да бъдат съхранявани тези коси“, разказа Костова. Яна предава косите на брат си на Министерството на народното просвещение с писмо, в което моли министъра сам да прецени къде да бъдат запазени косите на онзи мъченик, който увисва на бесилото в същия този град, който е столица на тази свободна България, за която той дава живота си.

„Косите са запазени в тогавашния Етнографски музей и 20-ина години по-късно, през 1942 г., по инициатива на тогавашния Главен военен музей, днешният Военноисторически музей, е взето решение да бъдат прехвърлени в нашия музей. Един административен акт, бихме казали, който, обаче, се оказва съдбовен, защото само две години по-късно Етнографският музей е ударен от бомба по време на бомбардировките над София и голяма част от неговите колекции изгарят“, разказа още Костова. По думите ѝ може би косите на Апостола също щяха да бъдат загубени, ако не са били преместени по-рано.

Посетителите на Военноисторическия музей могат да видят личното оръжие на Левски – неговият револвер, което той носи постоянно със себе си и често използва в заклеването на революционни комитети, както е показано на една от картините, изложени в пространството, посветено на Апостола.

„Друг любопитен експонат е неговото кръстче, което през 1973 г. наши колеги, по време на реставраторската работа, успяват да отворят, тъй като на гърба му има прикачен медальон. В медальона намират още едно кичурче коса, изпращат го за сравнение в Института по криминология и криминалистика към МВР, и там е установено не само че кичурът коса от кръстчето, принадлежал на Апостола, но и за пръв път е установена неговата кръвна група“, подчерта Костова и уточни, че кръвната му група е нулева. „Както аз обичам да казвам: една прекрасна метафора за целия живот на Апостола, който дава на всички, но взима само от себе си“, каза още тя.

Освен всички любопитни истории, които посетителите на Военноисторическия музей, ще видят, техните деца също ще имат възможност да научат нещо повече за Левски и за неговата организация по един любопитен начин. „Подготвили сме им играта „Тайна поща“, като тук, в музея, те ще търсят скритото послание на Апостола до тях, а най-бързите 100 от тях, ще получат и специална награда“, заключи Деяна Костова. /БГНЕС