„Най-емоционален е досегът с косите на Апостола. След като решава да отдаде живота си за свободата на България, той отрязва монашеските си коси и ги предава на майка си. Идеята е, че, ако той загуби живота си далеч от своя дом, тя ще може да ги опее. Това се оказва едно пророчество. Косите са съхранени от майка му и преди смъртта си ги предава на сестрата на Левски Яна. В началото на ХХ век тя от своя страна ги предава на министъра на просвещението с идеята те да бъдат съхранени в София, където Левски губи живота си“, разказа Сурчева.
Впоследствие тези коси са предадени на Етнографския музей и през 1942 г. със заповед идват в Главния военен музей, както се е казвал тогава НВИМ. „Ако бяха останали в Етнографския музей, нямаше да бъдат съхранени до днес, защото бомба пада върху музея и голяма част от вещите там не са запазени“, сподели уредникът.