Посланик Наргиз Гурбанова: През 2020 г. газ от Азербайджан ще стигне до България

Посланикът наАзербайджан в България Наргиз Гурбанова е уверена, че през 2020 г. газ от нейната страна вече ще достигне до България.

България задоволява потребностите си от природен газ почти изцяло с внос. С новите правила, регламентирани от Брюксел, вносът на енергоносители от трети страни се одобрява от централата на Евросъюза и налага диверсификация на източниците. Един от вариантите за снабдяването ни с "независим" газ е доставката от Азербайджан. Затова репортер на БГНЕС потърси пояснения по въпроса от посланика на Азербайджан в България Наргиз Гурбанова.

Публикуваме интервюто с нея, което дава яснота за много и малко известни аспекти за живота в Азербайджан.

БГНЕС: Кога можем да очакваме азербайджански газ за нашата газопреносна мрежа? Известно е, че Европа по принцип подкрепя изграждането на Трансадриатическия газопровод от Азербайджан за Италия като възможност за диверсификация на доставките на руски газ. Има ли Азербайджан достатъчно газ за вътрешно потребление, за да си позволи да изнася „синьо гориво“?

Наргиз Гурбанова: Разбира се, че има. Бих искала да цитирам следните числа, за да имате ясна представа: доказаните запаси на природния газ в Азербайджан са 2,6 трлн. куб. метра. През 2018 година в нашата страна добивът състави 30,4 млрд. куб. метра и потреблението на газа е било покрито от вътрешния добив. Миналата година от Азербайджан бяха изнесени 9,44 млрд. куб. метра природен газ, от тях 7,23 млрд. – в Турция и 2,21 млрд. в Грузия. По този начин, цифрите още веднъж потвърждават факта, че Азербайджан притежава значителни залежи на петролни и газови ресурси, които ни позволяват не само да осигурим вътрешното потребление, но и да ги изнасяме в други държави, като така даваме важен принос в осигуряване на енергийната сигурност.

Предполагам, че известно ви е и това, че на 30 юни 2018 г. започнаха търговските доставки на природен газ от Азербайджан в Турция през Трансанадолския газопровод (TANAP) в рамките на втория стадий от разработката на газокондензатното находище "Шах-Дениз", чиито остатъчни извлекаеми газови запаси се оценяват на 625 млрд. куб. метра. В момента в сътрудничество с чуждестранни партньори се разработват редица находища, включително Абшерон, Нахчъван и Зафар-Машал, като газовият резерв на всеки от тях е равен средно на 300-400 млрд. куб. метра. Според експертни оценки резервите на находището „Шафаг-Асиман“ могат да бъдат равни на резервите на находището „Шах Дениз“. Доставките на азербайджански газ в Европа, включително България, от находището „Шах-Дениз“ в размер на 10 млрд. куб. метра газ годишно ще се осъществяват в рамките на Южния газов коридор от 2020 г. Южният газов коридор играе важна роля за енергийната сигурност на Европа и този проект се подкрепя от Европейския съюз. В момента изграждането на европейския му компонент, а именно Трансадриатическият газопровод (ТАР), е завършено на 84,1%. Така че налице е значителен напредък в тази посока.

В рамките на Южния газов коридор Азербайджан и България успешно си сътрудничат по проекта на интерконектор Гърция-България (IGB), чрез който азербайджанският газ в размер на 1 млрд. куб. метра годишно от гореспоменатото находище "Шах Дениз" ще бъде доставян в България. Ние тясно сътрудничим с нашите български партньори и вярваме, че скорошната и успешна реализация на този проект ще е важен принос за енергийното сътрудничество на нашите страни и от 2020 г. азербайджанският газ също ще бъде доставян и за България.

БГНЕС: Разпадането на Съветския съюз през 1989 г. завеща на днешните дни редица спящи конфликти. Единият от тях – Нагорни Карабах – засяга вашата страна. Защо според вас великите сили вместо да решават проблеми, оставят на следващите поколения нерешени болезнени въпроси?

Наргиз Гурбанова: Разрешите ми да ви поправя: арменско-азербайджанският конфликт никога не е спящ. Армения е инициаторът на този конфликт. Конфликтът започна през 1988 г. именно в резултат на необоснованите териториални претенции на Армения към Азербайджан. Като извършва въоръжена агресия срещу Азербайджан, Армения окупира 20% на територията на Азербайджан – Нагорни Карабах и седемте прилежащи към него района. Азербайджанците бяха подложени на етническо почистване, стотици хиляди азербайджанци, живеещи както в Армения, така и в окупирания Нагорни Карабах и прилежащите към него райони, бяха насила изгонени от домовете си, всички техни основни права и свободи бяха нарушени. По време на конфликта арменските въоръжени сили извършиха военни престъпления срещу азербайджанско цивилно население. Скоро ние ще отбележим 27-та годишнина от геноцида в Ходжалъ, когато в нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г. бяха жестоко убити 613 мирни азербайджанци, включително 106 жени, 63 деца и 70 възрастни. Това беше акт на геноцид срещу азербайджанците, който ясно показва жестокото лице на агресивния национализъм и въоръжен сепаратизъм.

Нагорни Карабах е международно призната територия на Азербайджан. Четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН, приети през 1993 г., изискват безусловното и незабавно оттегляне на арменските въоръжени сили от окупираните територии на Азербайджан. Но, за съжаление, тези резолюции не са изпълнени от Армения и до днес. За разлика от Армения, нашата страна винаги е показвала конструктивна позиция в преговорите и стремежа за разрешаване на конфликта, като дава на гражданите от арменски произход в Нагорни Карабах правото на самоуправление на високо равнище в рамките на международно признатите граници на Република Азербайджан.

Следователно фактът, че конфликтът продължава вече три десетилетия и преговорите през дълги години не дадоха резултати - това е преди всичко следствие от деструктивната политика на арменското ръководство, особено от т.нар. "карабахски клан", представители на който са бившите президенти на Армения Роберт Кочарян и Серж Саркисян, чиито ръце са изцапани с кръвта на невинни азербайджански деца и жени.

Конфликтът трябва да бъде разрешен въз основа на териториалната цялост и суверенитет на Азербайджан в рамките на неговите международно признати граници. Териториалната цялост на Азербайджан не може да бъде предмет на преговори. Разрешаването на конфликта в рамките на териториалната цялост на нашата страна си остава най-важната за нас задача. Най-бързото разрешаване на конфликта има важно значение, защото ще донесе мир, стабилност и сътрудничество в нашия регион.

БГНЕС: Кога виждате като реална перспектива реализирането на т. нар. Нов път на коприната? На 24 септември 2018 г. българският премиер Бойко Борисов заяви на среща с грузинския си колега, че „Ще продължим да участваме активно в консултациите по създаването на нов мултимодален транспортен коридор „Персийски залив - Черно море” от Иран до България и Гърция, както и по развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут – през Варна и Бургас към Грузия, Азербайджан, Казахстан и Китай, или т. нар. „Нов път на коприната“. Решението за изграждане на ТМТМ беше взето още през 2013 г. Кога очаквате този мащабен проект да се реализира, свързвайки и нашите две държави?

Наргиз Гурбанова: За транзита на голям обем стоки през територията на която и да е страна е много важно да има модерна транспортна инфраструктура и тясно регионално сътрудничество. Затова създаването на такава инфраструктура и засилването на сътрудничеството с нашите партньори е една от целите на правителството на Азербайджан и в резултат на последователна политика постигнахме значителен успех в тази посока. В момента Азербайджан се превръща в мощен транспортен център и има важен принос в осъществяването на инициативи, насочени към увеличаване на товарния превоз през нашия регион. Модернизацията на нашите железопътни системи, изграждане на най-голямото морско пристанище на Каспийско крайбрежие в Алят, чийто капацитет за обработка на стока е около 25 милиона тона, строителството на железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, свързваща ни с Турция и Европа чрез създаване на липсваща връзка между Европа и Азия, откриват добри възможности за тези, които желаят да използват нашите пътища. Азербайджан е единствената страна, която участва в транспортните коридори Изток-Запад (Транскаспийски международен транспортен маршрут (TMTM) и Север-Юг.

Благодарение на благоприятното географско положение на Азербайджан и България, взаимодействието между нашите страни има голям потенциал за развитие на международното транспортно сътрудничество в Черноморския регион, особено в областта на товарните превози между Европа и Азия. Сътрудничеството в тази област е от особен интерес за нас и разбира се, сме доволни от взаимното желание и от страна на българското правителство. Бих искала да отбележа, че в изявлението на Европейския съюз във връзка с въвеждането в експлоатация на железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс на 30 октомври 2017 г. беше подчертано, че с по-нататъшното подобряване на транспортните връзки между Турция и България, както и между Азербайджан и Централна Азия, този проект ще осигури бърза и надеждна сухопътна връзка между Европа и Азия по древния Път на коприната. Ние тясно сътрудничим с нашите български партньори за практическата реализация на такова сътрудничество, в това число и посредством на разширяването и задълбочаването на взаимодействие между съответните транспортни структури на нашите страни, както с държавните, така и с частните.

БГНЕС: В средата на септември 2018 г. вашият парламент отбеляза 100-годишнината от създаването си. Какво получи страната ви за 100 години парламентаризъм?

Наргиз Гурбанова: През 2018 г. Азербайджан отпразнува 100-годишнината от много важна за нас историческа дата, създаването на Азербайджанската демократична република на 28 май 1918 година. В този знаменателен ден за всеки азербайджанец, мюсюлманската фракция на Закавказкия сейм се обяви за Национален съвет на Азербайджан. Така беше създаден първият парламент на Азербайджан и беше положена основата на първата парламентарна република в ислямския Изток. За първи път в ислямския Изток и в тюркския свят Азербайджанската демократична република предостави равни избирателни права на мъжете и жените. Жените за пръв път получават правото да гласуват в избори. На 7 декември 1918 г. в сградата на бившето девическо училище на Хаджи Зейналабдин Тагиев, азербайджански милионер и меценат, се състои откриването на парламента на Азербайджан.

В парламента, който се състои от 120 депутатски места и 11 фракции, са представени всички политически сили и течения, представители на различни народности. Той осъществява дейността си въз основа на демократичните принципи и през две години на съществуването си приема 230 закона. Приетите от него прогресивни законодателни актове в политическа, икономическа, социална, културна и военна сфера изиграват важна роля в развитие на идеологията на азербайджанската демократична държавност и политическа култура.

За съжаление, Азербайджанската демократична република просъществува само 23 месеца и пада под натиска на болшевиките на 28 април 1920 г.

Възстановяването на държавната независимост през 1991 година също отбелязва възстановяването на славните традиции на азербайджанския парламентаризъм. Приетата през 1995 година Конституция на Азербайджан полага основите на изграждане на националната държава и изиграва важна роля във формирането на всички структури и институции на съвременната държава, пълното формиране на принципите за разделение на властите, обогатяването на традиции на парламентаризма. Вече 23 години Милли Меджлис на Азербайджан успешно осъществява правомощията на законодателната власт. През тези години парламентът създава и усъвършенства стабилна правна основа на изграждането в страната на правова, демократична, светска държава.

Парламентът също отделя голямо внимание и на развитието на международните отношения на Азербайджан. Съществуват много тесни връзки между парламентите на Азербайджан и България, както на двустранна основа, така и в рамките на международни организации, и ние отдаваме голямо значение на парламентарното измерение на нашето сътрудничество.

В рамките на честването на годишнината на Азербайджанската демократична република, на 21 септември 2018 г., в Милли Меджлис се проведе тържествено заседание, посветено на 100-годишнината на азербайджанския парламент. Много високо оценихме участието на българската делегация, водена от председателя на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, на това тържествено събитие.

БГНЕС: На 1 септември 2018 г. президентът на страната ви Илхам Алиев заяви, че Баку ще закупи от Русия оръжие на стойност 5 млрд. долара. Стъпката е показателна и има основания да се смята, че страната ви остава под руско влияние. Или това не е така?

Наргиз Гурбанова: Азербайджан под ръководството на президента Илхам Алиев провежда независима, многостранна, балансирана и активна външна политика, основана на националните интереси и отстояване на позициите си на световната сцена. В рамките на този външнополитически курс Азербайджан обръща голямо внимание на по-нататъшното укрепване на връзките си със съседните държави, включително с Руската Федерация.

Азербайджан и Русия са две съседни приятелски държави, които са свързани с многовековна история и взаимноизгодно и равноправно сътрудничество. Отношенията между нашите страни имат характер на стратегическо партньорство и се развиват успешно във всички области. Русия като съпредседател на Минската група на ОССЕ играе важна роля в разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт.

Военно-техническата сфера е една от посоките на нашето сътрудничество. Продукцията с военно предназначение, закупена от Азербайджан от Русия, надхвърля 5 млрд. щ. долара и се увеличава, тъй като Азербайджан продължава модернизиране на въоръжените си сили, а Русия е най-важният световен производител и доставчик на военна продукция на международните пазари.

БГНЕС: През август 2018 г. лидерите на Каспийската петорка подписаха Конвенция за Каспийско море. Според вас Азербайджан справедлив дял ли получи от природните богатства?

Наргиз Гурбанова: Подписването на Конвенцията за правния статут на Каспийско море е важно историческо събитие. Бих искала да отбележа, че първият концептуален проект на Конвенцията за правния статут на Каспийско море беше подготвен и представен на страните именно от азербайджанска страна. През този период този факт изигра изключителна роля при определянето на предмета на преговорите.

Конвенцията напълно отговаря на интересите на Азербайджан. Основното значение на този документ за нашата страна е това, че той определя суверенните и изключителни права на крайбрежните държави по използването на богатите природни морски ресурси. По този начин, Конвенцията осигурява последователност и сигурност на реализация на различни проекти в областта на нефтогазовата промишленост, а също и осъществяването на друга стопанска и икономическа дейност на морска територия. Тя създава условия за свобода и сигурност на мореплаване, което играе важна роля за развитие на търговия в Каспийско море и икономика на нашите държави.

БГНЕС: Какви са отношенията ви с Турция?

Наргиз Гурбанова: Турция заема специално място във външната политика на Азербайджан. Нашите народи имат общи исторически корени. Турция е първата държава, признала независимостта на Азербайджан. От момента, в който Азербайджан възстанови своята държавна независимост и до ден-днешен отношенията между Азербайджан и Турция се развиват динамично. Нашите взаимоотношения имат характера на стратегически съюз и последователно се укрепват във всички области на сътрудничество. Заедно с Турция успешно реализирахме редица големи петролни, газови и транспортни проекти с голямо регионално значение.

БГНЕС: Днес говорим предимно за делови отношения. Какъв е двустранният стокообмен между нашите две държави? Какви мерки се предприемат за развитие на бизнес контакти между България и Азербайджан?

Наргиз Гурбанова: През 2017 г. стокообменът между Азербайджан и България е 37 млн. щ. долара. През януари-септември 2018 г. стокообменът между нашите страни се увеличи до 55 млн. щ. долара. Това означава, че има тенденция на растеж. В оборота се забелязва широк асортимент от стоки. Отдаваме голямо значение на засилването на контактите между бизнес средите на нашите страни, особено в неенергийния сектор на икономиката. За тази цел на 7 ноември 2018 г. в рамките на петата сесия на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество в София се проведе бизнес-форум, на който присъстваха представители на 30 азербайджански и 110 български компании. Представителите на азербайджанските компании посетиха редица изложби в София и проведоха двустранни срещи с потенциални български партньори. Особен интерес при бизнес средите на нашите страни предизвиква селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и туризма. Ще продължим да работим в тази посока. /БГНЕС