Сред първите е директорът на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин, който се позова на думи на свой колега, който наскоро е казал, че много бързо се топят качествените хора и актьори у нас. „Може би Бог си прибира чистите хора при себе си. Много ми е трудно да кажа няколко думи за един живот. Първо е безсмислено и би било несериозно. Едновременно с това много думи за един живот също е несериозно. Като че ли най-добре е да се съхраним в своята тишина, за да може за последно да си поговорим. Той беше човек, който изключително много работеше за другия – за колегата си, за театъра си. Сега разбираме липсата на такъв човек“, каза той.
Донкин сподели, че спомените му с него са свързани от времето когато е бил на 10 години.
„Моите спомени от 10-годишна възраст са от финалните кадри на филма „Цар Калоян“. Доста пъти докато съм снимал „Златния век“ излизаха пред очите ми тези негови кадри и имаше моменти на вдъхновение от това. Той беше изключителен рецитатор. Някъде преди около 35 години бях в Ботевград и чувам невероятен глас и страхотно изпълнение на език свещен, на Иван Вазов, стихотворението „Българският език“. Тръгнах от там, където бях, за да стигна до този площад. В края на стихотворението успях да стигна и видях Васил Стойчев, с който бях работел дотогава. Не бях го чувал да рецитира така“, спомни си директорът на театъра и сподели, че наскоро го помолил да дойде в театъра, но той отказал. Добави, че се съгласил да запише „Българският език“ по случай 170 години от рождението на патриархът на българската литература.
Режисьорът Юрий Дачев заяви, че чак сега си дава сметка колко значим е Васил Стойчев за българския театър и кино.
„Сега си давам сметка, че Васил Стойчев беше едно от лицата, една от фигурите, с които всички хора, от различни поколения, свързваха Народния театър. Той умееше да обединява, да създава добри чувства между хората. Самият той носеше доброто, някакъв покровителствен дух, с което караше други хора да го обичат, които помежду си трудно намираха общ език“, описа го Дачев и добави, че с изиграните си роли през близо четирите десетилетия на сцената, Стойчев е оставил дълбока следа.
Българският кинокритик Божидар Манов изрази съжаление от това, че качествените актьори от това поколение си отиват един по един.
„Когато не познавахме големите исторически суперпродукции, той ни олицетвори Калоян, а в театъра с това удивително партньорство с неговата съпруга Виолета Бахчеванова, те останаха като един особен елемент от българското театрално и филмово изкуство. Стойчев беше забележителен актьор“, каза Манов.