Посолство на Азербайджан: Териториите на Армения са резултат от политически манипулации

По време на Съветския съюз територията на Армения се е увеличила от 8 000-10 000 кв. км на 29 800 кв. км. Това е постигнато в резултат на политически манипулации, насочени към промяна на демографската и териториална структура. Това се казва в изявление на посолството на Азербайджан.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на изявлението на посланик Наргиз Гурбанова:

«Пиша ви във връзка с интервюто, публикувано на уебсайта на информационната агенция БГНЕС на 14 октомври 2020 г., озаглавено „Армен Едигарян: За Армения е важна безопасността на народа на Нагорни Карабах“. (https://bgnesagency.com/world/%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE/). В интервюто въпросът “Как арменците в Нагорни Карабах живяха мирно с азербайджанците след 1923 г., когато областта беше подарена от Москва на Азербайджан?”, формулиран от Вашия екип е некоректен и непрофесионален по същество.

Бих искала да се позова на правни документи и исторически факти, за да информирам българската общественост и Вашите читатели по тази тема:

  • Достатъчно е да споменем, че през 70-те години по време на Съветския съюз територията на Армения се е увеличила от 8 000-10 000 кв. км на 29 800 кв. км. Това е постигнато в резултат на политически манипулации, насочени към промяна на демографската и териториална структура, съществувала по това време, последствията от които бяха включването през 1920 г. на западната част на азербайджанския регион Зангазур в Армения, като по този начин се изолира региона Нахчиван в Азербайджан от останалата част на страната.

  • C решението си от 5 юли 1921 г. Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като определено не го „прехвърля“ на Азербайджан, както претендира арменската страна. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от колективен орган, Кавказкото бюро, в чийто състав участват само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Град Шуша (който винаги е бил населен предимно от азербайджанци) е обявен за административен център на бившата НКАО, а през 1923 г. същият е преместен в Ханкенди. Освен това административната граница на Нагорно-Карабахската автономна област е определена по такъв начин, за да отдели азербайджанските села и изкуствено да създаде нова демографска ситуация в региона;

  • На 30 ноември 1920 г. след окупацията на Азербайджан от болшевишка Русия, с цел съветизация на Армения, западната част на Зангазур Уезд е включена в Армения. В резултат на това регионът Нахчиван е откъснат от основната част на Азербайджан.

  • Нещо повече, въпреки че през юли 1923 г. планинската част на Карабах получава статут на автономна област в Съветската социалистическа република Азербайджан (Азербайджанска ССР), нейните административни граници са определени по такъв начин, че да се отделят азербайджанските села и по изкуствен начин да се създаде нов демографски състав в региона. В същото време население от над половин милион азербайджанци, които пребивават по това време в Армения, не само не е получило същата привилегия, но и е било принудено през следващите години да напусне родните си домове;

  • От 12 март 1922 г. до 5 декември 1936 г. Азербайджан, Грузия и Армения се образували Транскавказка съветска федеративна социалистическа република (наричана TSFSR). До приемането на Азербайджан в TSFSR региона Басаркечар от новообразувания Баязид Уезд, заедно с две трети от Шарур-Даралаяз Уезд, вече са били включени в Армения. След присъединяването на Азербайджан към TSFSR значителна част от Газах Уезд, редица села в Джабраил Уезд и от автономната съветска социалистическа република Нахчиван са включени в Армения. По този начин в резултат на „ съветизацията“, територията на Армения се е увеличила от 8000-10 000 кв. км на 29 800 кв. км. най-вече за сметка на азербайджански територии.

  • По време на съветския период се провежда имиграция на голям брой арменци от чужбина и експулсиране на азербайджанци от техните земи. По този начин според арменските източници, повече от 42 000 арменци са пристигнали в Армения между 1921 и 1936 г. Следващата стъпка към изкуствената промяна на демографския състав на населението в Армения е указ на Й. Сталин през ноември 1945 г. за имиграцията на живеещи в чужбина арменци, според който Армения е приела над 50 000 имигранти през 1946 г., 35 400 през 1947 г. и около 10 000 през 1948 г.

  • Под претекст за заселване на арменците, идващи от чужбина, на 23 декември 1947 г. и 10 март 1948 г. Министерски съвет на СССР приема специални решения относно разселване на земеделски работници от кооперативи и други части на азербайджанското население от Арменската ССР в Кур-Аразската низина в Азербайджанската ССР. Съгласно тези решения през периода между 1948 г. и 1953 г. над 150 000 азербайджанци са насилствено преселени от своите исторически родни места - планинските райони на Армения - в безводните тогава степи на Муган и платото Мил. В същото време към средата на 1961 г. 200 000 арменци имигрират в Армения, а между 1962 и 1973 г. броят на имигрантите възлиза на 26 100 души.

  • Малко след предявяването на претенции за Нагорни Карабах в края на 80-те години, останалите над 200 000 азербайджанци са принудително депортирани от Армения.

  • „Амнезията“ на арменската страна обхваща и хронологията на събитията, свързани с началото на днешния етап от войната между Армения и Азербайджан. Както е известно, в края на 1987 г. Армения предяви открити претенции към територията на Нагорни Карабах и бяха приети редица незаконни решения след това за започване на процеса на едностранно отцепване от територията на Азербайджан. Тези претенции бяха предшествани от нападения срещу азербайджанци, както в Нагорни Карабах, така и в Армения, които водят до цивилни жертви и наплив от азербайджански бежанци и вътрешно разселени лица.

При разпространяването в медиите за широката аудитория на информация за подобни теми много е важно да се разбира важността на въпроса. По тази причина Ви изпращаме подготвената от Посолството на Република Азербайджан в Република България информация, свързана с горепосоченото интервю, и обръщаме се към Вас с молба да я публикувате като отговор на тази статия, а също така да я сложите в раздел “oще по темата”. /БГНЕС

Категории:

Тагове: