По отношение на енергийната криза кабинетът още през декември въведе тримесечен мораториум върху цените на електроенергията за битовите потребители. С тази си мярка правителството постигна непостижимото – обедини всички енергийни експерти, които бяха единодушни, че това не е начинът за оказване на помощ. Бизнесът продължи да се оплаква, че не получава помощи срещу високите цени на електроенергията, които можеха да дойдат от изземването на част от огромните печалби на енергийните дружества – практика, която се приложи в доста европейски държави.
Знаково в енергийната сфера бе прекратяването на взаимоотношенията с „Газпром“ в края на април. Оттогава не е ясно с какъв природен газ ще се снабдява българският бизнес, след като страната ни се оказа без нито един дългосрочен договор за доставка, с изключение на споразумението за азерския газ. Последният все още няма как да бъде доставен в пълен обем заради забавеното изграждане на интерконектора с Гърция, който според последните данни може да бъде изгладен през юли. Това обаче не означава, че ще заработи с пълен капацитет от този месец и, че азерската газ ще бъде евтина, както е била в един минал период, в който не сме могли да у получаваме.
За пръв път от много години насам България започна годината без приет бюджет, което стана едва на 25 февруари. Още преди да бъде приет стана ясно, че в средата на годината ще бъде актуализиран, за да може да отговаря на политиките, които коалицията е заложила.
Министърът на финансите в началото на годината прогнозира, че инфлацията няма да бъде двуцифрена, но в актуализацията вече е заложена цифрата от над 11%, като според БАН и международните финансови институции тя ще бъде много по-висока между 12-15%.
Външната политика взе първата оставка в кабинета. Малко след започването на войната на Русия срещу Украйна министърът на отбраната Стефан Янев беше принуден да се оттегли, след като заяви, че става дума за „операция“, а не пълномащабна война и агресия, с което влезе в тона на Кремъл за трагичните събития.
Големият препъникамък се оказа темата за започването на преговори на РС Македония с Европейския съюз, на които София беше наложила вето заради неизпълняването на Договора за добросъседство от 2017 г., езика на омразата, унищожаването на българските културни паметници и фалшифицирането на българската история. Още от първите дни на своето управление Петков заедно със своя външнополитически съветник провеждаха едностранна политика по отношение на Скопие, с което заобиколиха МВнР и решенията, които бяха взети единодушно още през 2019 г. – Рамковата позиция на българския парламент и Декларацията на правителството.
Началото на правителствената криза беше поставено с изтеглянето на министрите на „Има такъв народ“ от Слави Трифонов. На 16 юни парламентът гласува оставката на председателя на парламента Никола Минчев. /БГНЕС