Родовата памет на българина оживява отново в стотния брой на предаването „Джинс“. Предаването помогна на много хора да преосмислят историческото и културното си наследство.
В ефира на БНТ тази събота ще се излъчи стотния брой на предаването „Джинс“. В тази връзка репортер на БГНЕС се свърза със сценариста на продукцията Георги Проданов и продуцента и главен оператор Еленко Касалийски.
„Всички неща стават възможни в един момент, в който им дойде времето. Това обръщане на обществото или търсене на обществото е мотивация за бъдещето. Веднага се повдига въпросът всичко ли е било добро в миналото или е имало и лоши неща. Това са въпроси, които всеки историк и всеки съвременник си задават. Предаването дойде в момента, в който трябваше, може да се каже, че времето го „роди“. Трябва да си зададем въпроса „Сираци ли сме?“ или има към кого да се обърнем и да продължим с нещо ценно, което сме взели. 3 години по-късно си мисля, че нашият смисъл все повече се развива. А той е да образоваме хората, да ги научим на добро, защото основното, което разказваме, са добрините на хората преди нас. Нашите гости предпочитат да говорят за добрите хора и предпочитат да ни разказват за тези, които си спомнят с добро. Дори те да са били обикновени пастири, орачи, занаятчии, те се притесняват от историята и че не са попаднали в учебниците по история. Гостите ни разказват основно, че това са били добри хора и са оставили добро поколение“, заяви Георги Проданов.
По думите му има и хора, които са попаднали в учебниците по история, но потомците им предпочитат да не говорят за тях.
На въпрос дали българите помнят своята родова памет, Еленко Касалийски изрази съжаление, че много нашенци не помнят своя род и своето минало.
„Ако се върнем поколения назад, много хора нямат снимки дори на своите баби и дядовци. Нищо не знаят за тях. Всеки решава как се обръща към миналото. Всеки в своя живот преценява сам как да се обърне към миналото. Разбира се, има хора, които са направили много сериозни изследвания 200-300 години назад. Работили са много сериозно, събирали са източници. Тези хора са хвърлили страшно много усилия. За всеки миналото има различно значение.
https://www.youtube.com/watch?v=cy60zK3py5U
Касалийски изтъкна, че всички филми на „Джинс“ са лични разкази на всеки един от гостите. Той каза още, че от предаването правят личен разказ на всеки един гост. Според него всеки зрител сам си преценява дали има някой гост, който да му е въздействал по-силно от останалите.
„Може би 99% от нашите гости се гордеят със своите разкази. Ако станат предшествениците им, те биха казали „Добро семе съм оставил“. Не делим нашите участници по красота или по род, те се обръщат към нас, защото знаят, че имат какво да разкажат и знаят защо го разказват. Няма самовлюбени хора, които искат да се изтъкнат, че са велики наследници на седем поколения. 99% от гостите ни са такива и може би съществена роля играе това, че ги водим там, откъдето им е започнал родът. Като застанеш пред стената на къщата, човек започва да мисли по друг начин. Може би и това играе роля за качеството на предаването и на разказите в него – че са истински и хората са истински“, обясни от своя страна Проданов.
Той каза също така, че има една голяма травма в българското родово минало, която датира от началото на XIX век – Кърджалийското движение и последвалите го около 60 години, в които е имало сериозни преселения тук на Балканите. Това много е размило родовете и запазилите паметта си общности са оцелели в по-затворени места.
„Историографията знае, че най-старият доказуем род е един род от Странджа, който датира още от XIII – XIV век. Стефан Караджа е от него. Интересните истории не е задължително да са от много далечното минало – четници, воеводи и т.н. За мен по-интересното е да покажем как на някой прадядо му е бил комарджия и как е проиграл всичко и децата му са го запомнили и с това, че е профукал всичко, но и с това, че е бил добър човек. Интересно е когато отидем в някое читалище да търсим някаква информация и ни извадят някоя ръкописна тетрадка с много ценни неща вътре. В някоя църква стоят църковните тефтери и там пише кой кога дошъл, отишъл си и така оставил името си. Изследователският момент е интересен. Родовете на практика са едни и същи и въпреки това, че търсим нещо хубаво в миналото, по-важно е докъде сме го докарали сега в момента“, уточни сценаристът.
Запитан дали някой от гостите на предаването е с аристократично минало, Проданов отговори, че има много претенденти, но няма такива, които да са доказани кръвни. Той сподели, че е говорил с известен генетик дали може да се търси връзка между тези претенденти и родовете на Срацимировци, Шишмановци, византийски фамилии, кумански фамилии и т.н. По думите му това, което до момента има като археологически генетичен материал, не може да се говори за ясна мъжка линия. Не показва въобще съвпадение между тях. Според него има малка вероятност нашата аристокрация да се окаже свързана с унгарския двор, защото там има запазени погребения и генетичен материал.
„Ако някой намери писмен документ или костите на пра-пра-прадядо си аристократ, това е единственият начин да докаже, че е така. На практика за аристокрацията ни от Второто българско царство ние имаме оставени ктиторски фрески по църкви и манастири, нищо повече. Какви са били тези аристократи? Сигурно като нас“, допълни той.
Касалийски изрази мнение, че този, който разказва в момента, трябва да забрави кой е, да си преглътне егото и да разкаже за някой, който е бил преди него. А това е много трудна задача.
„Ние като че ли забравихме и съвремието си. Утре някой ще тръгне да прави оценка на това съвремие. Много трудно е хората да забравят кои са. В един род е имало хиляди хора. Защо са важни точно тези 5-6 човека? Какво са свършили, какви дела са направили? Дали са копали нивата, как са устоявали на трудностите и защо е запомнено тяхното име. Какво е обществото и какви сме ние днес – някой ден ще разберем“, заяви продуцентът.
https://www.youtube.com/watch?v=EaG-bBNO-u4
От своя страна Георги Проданов сподели, че нашето общество е силно травматизирано от големите проблеми, които самото то не си е обяснило и които никой не му е обяснил. Според него след Освобождението настава финансов и икономически крах за огромна част от българите. След Освобождението голяма част от хората, които преди това са живеели достойно и добре, или са зачеркнати, или не успяват да продължат бизнеса и заниманията си и изчезват. Никой не търси тези хора.
„Преминаваме във времето не обяснявайки си изминалите събития – 9-и септември, 10-и ноември – всички тези политически травми, през които преминаваме, оставаме на тях част от родовата история. Има гости, които казват „В нашия род има партизани и не е хубаво да се говори за тях“. Има други, които казват „В нашия род има фашисти и народни врагове и не е хубаво да се говори за тях“. Има такива, които казват „Той е осъден като престъпник, но всъщност е бил осъден заради идеите си“. Всички тези неясноти, липсата на ценностна ориентация, че по-важни са хората, а не политическия режим, водят до това да се забравят определени хора и то да се забравят умишлено“, отбеляза той.
Според Касалийски един от най-съществените проблеми на българина е, че той живее бедно в духовен смисъл. По думите му нашите съграждани не четат достатъчно книги, не се ограмотяват, което води до духовна празнота.
„Нищо не знаем за своите предци. Живеем ден за ден и така ще ни запомнят или не запомнят“. /БГНЕС
