Договорът от Преспа между Атина и Скопие, който преименува бившата югославска република след ожесточен 27-годишен спор, беше критична точка за много избиратели, особено в северния гръцки регион на Македония, припомня АФП.
"След кризата, бедността и безработицата, това беше последната капка", казва Христос Бигликудис, жител на Пела, Северна Гърция.
"Правителството ни предаде. Те продават нашата родина", казва 39-годишният работник, който стои пред кафето и е принуден да го затвори поради икономическата криза.
Зад него, на градския площад, стои статуя на Александър Велики, един от най-големите военни герои на Гърция.
Александър е роден в Пела, някога столица на древното македонско царство, а днес е само на границата със Северна Македония.
Днешната Македония включва и части от Северна Македония, България и Албания. Но за мнозина в Северна Гърция Македония е само гръцка.
"Хората тук са много ядосани. Не мога да разбера как хората гласуваха за Сириза," казва Бигликудис, имайки предвид лявата партия на премиера Алексис Ципрас, който сключи споразумение за името със своя колега от Скопие Зоран Заев.
На изборите за Европейски парламент през май партията на Ципрас беше победена с 9,5 процента от консервативната партия "Нова демокрация", която решително се противопостави на сделката за името като вредна за гръцките интереси.
В тази кампания Сириза загуби гласоподавателите в цяла Македония, в някои райони изостава от Нова демокрация с цели 20 процентна. Провалът беше засилен седмица по-късно, когато Нова демокрация взе всички, с изключение на два региона на Гърция, на местните избори.
Самият Ципрас обаче беше номиниран за Нобелова награда заради Споразумението от Преспа.
"Имаше политическа цена... имаше последствия в национален мащаб", призна той пред държавната телевизия ERT през май.
Никос Маранцидис, социолог и професор по балкански изследвания в университет в Македония, твърди, че споразумението е дало на Нова демокрация крайно необходим „психологически и морален тласък“ след години в отбранителна позиция.