Авторът определя текста си като неспокойна вода между два бряга. И водата, и текстът, и човекът обичат свободата.
На въпрос дали камъкът може да се разглежда като ДНК на нашата история, Славов се съгласи, че това може да е една от многото семантични функции, с които е натоварен този предмет. „Ако трябва да го сравним с историята, това е уголемяващ се камък с нарастваща философия, емоция и много тайни“, тълкува той написаното.
По отношение на другия мотив в романа му – движението на водата – Славов казва, че може да се сравни с динамиката на човешката съдба, с течението на времето, което ни прави по-богати и по-мъдри.
„Това е една от моите идеи, че човек, когато се движи напред в живота си, той се облагородява, става по-цветен, по истински. Защото, цветността не се проявява веднага, тя е качество за естетика, за духовност“, смята авторът.