През 2020 година ЕС ще се смали, а политиката му ще се втвърди. Британците ще могат окончателно да се сбогуват, което няма да остане без последици за разпределението на силите вътре в общността.
Очертава се бавно сбогуване и с германско-френската ос, смятана за център на властта в ЕС, и завръщане към историческия първообраз на общността. Това включва и формирането на блок от страни от Централна и Източна Европа – този на държавите от Вишеградската четворка и някои други държави от същия регион, които все по-тясно се обвързват с Унгария, Полша, Чехия и Словакия.
Къде е мястото на Германия в ЕС?
Германия трябва да си отговори на въпроса къде е нейното място в Европа. От това нейно решение зависи също така какъв ще бъде ЕС занапред. Често германските политици се държат така, сякаш Германия не е център на властта на Стария континент. Другите страни обаче са много наясно с това. И това е една от причините британците да напускат общността: те усещат германското превъзходство в единния блок и не желаят да се обвързват с подобна структура.
2019-а беше година на сериозни търкания между Париж и Берлин: тя постави началото на битката за надмощие в един нов, по-континентален ЕС. Също и французите усещат, че политически Германия може да започне да доминира континента още по-силно, откогато и да било след края на Втората световна война. И те се опитват да попречат на това с рецепти, които познаваме още от времето на Де Гол, Митеран и други предишни френски президенти, чиято цел е да обвържат Германия в такива структури, които ще ѝ отнемат едноличната инициатива, и в които Франция ще заеме колкото се може повече ключови позиции. Такава стъпка беше например призивът на президента Макрон за създаване на общоевропейска армия. Франция – единствената ядрена сила в Западна Европа и единствената страна с ясна воля за военни интервенции в чужбина, би имала водеща роля в такава една армия.