Във висшето училище в момента се обучават около 200 студенти по 6 специалности. В него учат от най-южното селище на Молдова до и отвъд столицата Кишинев. Има също така студенти от Румъния и преди войната от Украйна. „В началото, когато университетът беше създаден на базата на педагогическия колеж, тогава имахме най-много студенти – около 500. Този колеж не трябваше да бъде реорганизиран, а да бъде запазен в рамките на университета, каквато е практиката в Молдова. Именно от тези колежи се попълва студентският състав. Когато имахме този колеж, имахме и най-много студенти“, заяви доц. Кондов и добави: „Властта го унищожи и прекрасно знаеха, че това е много лошо за един регионален университет“.
Български университет, в който не се учи българска история
Един от големите проблеми е, че в университета не се изучава българска история като самостоятелен предмет. Тя се учи като част от курса История на страните от Централна и Източна Европа, в който се отделят не повече от два часа.
„Сами разбирате това е крайно недостатъчно като часове. За кое да разкажем по-напред – за хан Кубрат, Аспарух или Левски, и Ботев“, заяви местен университетски преподавател, пожелал анонимност. Българската история не се изучава заради политиката на централните власти в Кишинев, които са ориентирани към Румъния и отдават приоритет на преподаването на румънската история. Само че тази румънизация води до обратен ефект и засилва проруските симпатии на другите общности, включително сред българите и гагаузите, които са мнозинството в Тараклия, сподели пред БГНЕС своята загриженост учителят.